Кураторството не е ли вид бизнес все пак?

За мен по-скоро е мисия – важно е, че чрез него имам възможност да кажа нещо. It’s always about telling something. Но, разбира се, също може да е и добър бизнес!

Има ли пазар на изкуството в България, която бързо бе превзета единствено от чалгата?

Миналата година направих среща в интимен кръг между няколко творци, колекционери на изкуство и галеристи. Говорихме си за пазара в България, за който преди 7-8 години се твърдеше, че го няма. Констатацията отново бе същата. Изключително тъжно ми беше да го чуя. Все пак пазарът на изкуство е пряко свързан с жизнения стандарт на една нация… Категорично обаче не бива да се отказваме, напротив – трябва да имаме амбиции и сериозно да работим за създаването му у нас.

И да, и не. Но не искам да мисля за тях като за регионални художници, които са неразбрани от света. Сигурно има и такива, но не общувам с тях. Харесвам хора отворени, без комплекси, които търсят начин да се развиват и да заявяват това, което правят, със самочувствие. Мисля, че българските творци през последните 15-20 години много се промениха. Излезе също ново поколение, в България обаче това не винаги се отразява, те участват в световни фестивали, биеналета, пътуват, работят по европейски начин и много от тях са високо ценени, колекционират ги меценати в чужбина. Развиват се и не се оправдават чрез ситуацията в страната, дори и ако не винаги нещата им вървят добре.

Ти колекционираш ли изкуство?

Колекционирам, имам интерес към съвременно изкуство. Съвременните форми са ми интересни – обекти, инсталации, видеоарт. Интересувам се също от живопис и скулптура.

Разкажи ми повече за колекцията си.

Ние – казвам ние, защото става дума за нашата фондация, създаваме колекцията си през последните 20 години. Тя съдържа автори от цял свят. В тях сме припознавали първо новаторски виждания по определени теми – в съвременното изкуство те не винаги са красиви, но са изразителни за различни процеси в обществото. Обикновено са по актуални социални и политически теми. Много интересно е да се видят от дистанция във времето. Имат интересна историческа стойност, освен естетическата.

Без претенции да съм колекционер на изкуство, ще ти кажа, че предпочитам да купувам от художници, които познавам лично. Ако харесам нещо от някого, опитвам се да го намеря, да видя очите му и тогава купувам. Стига да е жив, де...

Смятам, че е нормално. Аз никога не пазарувам онлайн. Има случаи, когато харесвам нещо, купувам го и впоследствие започвам да търся контакт с автора. Тази година го направих с един художник от Испания. Даже се надявам да успея да го представя в България. В една галерия в чужбина си харесах негова работа, купихме я, докарахме я тук. А от галерията му казали, че дама от България е взела творбата му. Той ме откри, тъй като много държи да знае при кого отиват картините му. Контактът, който осъществихме, беше изключително полезен и за двама ни.

Тоня Горанова продава така – само на хора, които не само познава, но и харесва, не й е безразлично къде ще отидат творбите й.

Покупката на изкуство е обмен на енергия, той е двустранен – между купувач и творец. Нормално е, ако харесваш определено изкуство, да харесваш и човека, който го създава, или да припознаеш някаква емоция, която е вложил в творбата си. Макар да имам наблюдение, че много автори творят по-силните си неща в състояние на тъга. Тя е по-силно емоционално състояние от радостта и възторга. Затова се случва да си вземам неща, които ми носят и недотам положителна емоция, но важното е, че ми въздействат. Аз по принцип съм човек, който не позволява да го обземат тъжни или тягостни чувства и мисли, така че това не ме притеснява. Винаги гледам на месец да имам поне по една покупка, може и да е дребна, това ме зарежда и ми носи радост. В края на годината си правя равносметка, много ми е хубаво, когато е имало пазарлък. Не в смисъл на пазарене, а наддаване, игра на търг.