Христина Бобокова: Разпалвам огън, потушавам го, играя си с него

На първо място тя е една красива жена. На второ – съпруга на един от най-успешните бизнесмени у нас, Пламен Бобоков, с когото имат три деца. Поне така възприемам Христина на първо четене. Но след скъсяване на дистанцията разбирам, че имам пред себе си дама, наистина дама, за която е много важно да се реализира и като професионалист

Ваня Шекерова 29 май 2018

Снимка: Петър Петров

Сферата на компетентност на Христина Бобокова е изкуството – с него е свързана и по семейна традиция, и по образование, и по участие в семейната фондация „Братя Бобокови“ за изследване, опазване и съхранение на културно-историческото наследство на България, и по съучастие в артфондация „Процес-Пространство“. Затова и разговорът ни няма как да започне иначе, освен с изкуство.

Какво те подтикна към това образование – история на изкуството? И преди, и сега е модерно да се учи психология, бизнес администрация, връзки с обществеността...

Израснала съм с изкуство, семейството ми е изключително артистично. Баща ми се занимаваше с музика, работеше в театъра в Пловдив. От трети клас ходех на уроци по рисуване и винаги съм мислела, че ще се занимавам само с изкуство. По случайност, която впоследствие се оказа възлова за мен, не продължих мечтаната архитектура, а записах журналистика, въпреки че рисувах и бях отличничка в математическата гимназия в Пловдив. Запознах се с моя съпруг и така, окрилена от любовта, промених пътя си.

Покупката на изкуство е обмен на енергия, той е двустранен - между купувач и творец
Не си ли се занимавала и с музика?

За съжаление, пея ужасно. Радвам се обаче, че голямата ни дъщеря има страхотен слух и глас, пееше в хора на БНР. За сметка на това дълги години се занимавах с танци, така че музиката ме е съпътствала винаги по някакъв начин.

Не ти ли е минавало през ума да станеш актриса?

Няма малко момиче, което да не мечтае за това. Но сериозно никога не съм мислила на тази тема, макар че баба ми по бащина линия е била актриса, разпределена в Народния театър. Дядо ми обаче решително се намесил и я върнал в Пловдив. Театърът е също част от мен, отраснала съм в кукления театър в Пловдив, където съм се научила на някои трикове (смее се). Въпреки че не продължих с архитектура, аз се върнах към изкуството чрез различни художествени проекти, които ежегодно организираме с артфестивал „Процес – Пространство“. В него представяме съвременни художници и творци от цял свят, даваме сцена за междукултурен диалог и обмен на художествени техники и идеи.

Пътувайки в чужбина, какви изложби посещаваш? Всъщност пътуваш ли специално за да видиш някоя временна експозиция, или на каквото попаднеш – както аз в Мадрид преди време на голяма изложба на Алфонс Муха?

Ходя почти навсякъде, където графикът ми позволи. Пътувам много. Имам навика да си набелязвам нещата, които ме интересуват. Посетила съм повечето големи галерии по света и познавам добре постоянните експозиции в тях. Гледам да следя временните и специалните изложби там, планирам си ги. През ограниченото време, с което разполагам, пребивавайки някъде, се опитвам да обиколя възможно повече места. Обикновено сама, тъй като децата често губят търпение. Така имам спокойствието да съзерцавам, да усещам, да мисля. Съвсем скоро в Лондон бях на няколко страхотни изложби. Случайно попаднах в последния ден от тази на Емилия и Илия Кабакови в Tate Modern, както и на Модилиани също там. После видях изложбата на тандема Гилбърт и Джордж в White Cube Gallery. Много зареждащо беше, изключително!

На кои от съвременните български творци залагаш?

Авторката, която в момента най ми е на сърце, е изумителна дама – Ода Жан, или Михаела Дановска. Живее в Париж от доста години и мисля, че тази година българската публика ще има възможност да я види и опознае. Ще запазя изненадата за края на годината. Изключително талантлива е, с огромна перспектива и потенциал! Има много меценати в чужбина на високо ниво, които вече я колекционират. Тя е един от авторите, на които залагам, и съм категорична, че има огромно бъдеще. Голям фен съм на Кокимото – Калоян от Варна, голям приятел. Харесва ми, че е един от малкото творци с нюх за маркетинг. Доста творци създават стойностни неща, но не могат да се предложат на публиката достатъчно понятно в ПР отношение. Харесвам творчеството на Хубен Черкелов, Недко Солаков, но тях ги познавате... Интересни са ми Сашо Стоицов, Бистра Льошавалие, Елена Панайотова, все приятели, сериозни творци. Има и млади българи със сериозен потенциал, които наблюдавам. Да не забравя и авторките, които представям сега!

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР