Имате блестяща кариера, хубаво семейство, деца, които успяват, фондация, подпомагаща детски болнични заведения в България. Кое е най-важното в живота ви на фона на всичко, което сте постигнали?

На първо място децата ми, семейството и близките ми, които обичам. Паралелно с това бих казала – и работата ми. Моята публика е като мое второ семейство. Бях много млада, когато започнах да работя, и съм пяла на сцени в различни страни, пред различна публика. Много съм пътувала. Контактът с публиката дава много емоции и ти помага да се развиваш, да излезеш от всекидневието. Много е важен за личното ми равновесие. От друга страна, славата е като въртележка в увеселителен парк. За да оцелееш, трябва да имаш късмет и любящо семейство, което да ти даде основа, пример, ценности. Защото е много изкусително да се качиш на въртележката, но тя започва да се върти все по-силно и някои хора никога не могат да слязат, главозамайват се и погубват живота си. А аз усетих нуждата да сляза в даден момент и да изградя здраво семейство. Вероятно бях късметлийка и с родителите, които имам. Винаги съм сравнявала партньорите си с техния модел за морал и смелост. Тони Скоти (съпругът на Силви, американски продуцент) е от кръвната група на нашето семейство.

За българите е много вълнуващо, че се чувствате българка.

Колко хубаво! Аз съм дете на света, но в България са моите корени, в мен има българска кръв. България е моята носталгия и моята чувствителност. Франция – моят живот. Сега живея и в Америка, но пея навсякъде. През май ще имам концерти и в Япония.

С Натали се познавахме преди много време, когато бяхме много по-млади и когато тя беше още с Ален Делон. Бяхме приятели и с него, но толкова отдавна не сме се виждали, защото и той, и тя живеят извън Франция, аз също. И тъй като много работя, пътувам, отделям на първо място време за моето семейство.

Какво си спомняте за Жан Маре, с когото сте си партнирали на екран?

О, Жан Маре беше очарователен. Много внимателен като човек и много добър актьор. Във филма героинята ми се влюбва в доста по-голям от нея мъж. Аз бях изключително млада, нямах двадесет, а той беше на 50. За мен да съм на сцена и на екран е удоволствие, което открих, когато бях на 6 години, откакто се снимах във филма „Под игото“ в България. В България се научих да обичам всичко, което обичам и досега.

Казвате, че любовта е като цигара. Като изгасне, можеш да запалиш друга. Според вас какво е важно, за да остане цигарата запалена по-дълго?

Ха-ха-ха! Трябва да... се намери добрата цигара. По този начин може да предпазите сърцето си да не се превърне в пепел.