рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Адриана Попова и "Нейните 7"

Наскоро гледах отново „Свети Винсент” с Бил Мъри, чудесен малък филм, направен от студиото на Харви Уайнстийн впрочем. Винсент е сприхав бивш военен, който става бавачка на притеснителния и тормозен от съучениците си Оливър. Момчето учи в католическо училище и получава задачата да опише един съвременен светец, т.е. човек, който можем да честваме заради усилието да превърне света в по-добро място. Оливър произвежда в светец героя на Бил Мъри, защото е видял доброта зад маската му на егоистичен гадняр.

Хареса ми идеята за светците, с ореол или без, които правят дните ни по-добри, и ето кои са моите - по един за всеки ден от отминалата седмица.

понеделник, ден за съпротива – мъченик Адриан

Има ли нужда да обяснявам защо? Понеделник етимологично е денят след неделята, първият работен ден, пред който седмицата се е ширнала като Атлантически океан и размята безмилостно кораба ми по сивите си безрадостни вълни. И колко хубаво е да знам, че има някой, който се е мъчил в тоя живот повече от мен. Моят личен светец Адриан. Дълги години се съпротивлявах срещу него, защото ми изглеждаше малко глуповат. Той, велможата на император Максимилиан, се осъзнава като християнин и, явно не можейки да пази тайна, го съобщава на шефа си. Подложен е на съответните мъчения и накрая убит. А жена му Наталия си остава християнка скришом, умира в мир и след блажената си смърт, покрай Адриан, е призната за светица. Нещо като съпруга на борец против фашизма... Но пък Адриан, пише в досието му, имал добра душа. Като за понеделник става.

вторник, ден за хляб&soul – Стефка и Станислава

Разбирам, че от миналия вторник е минала седмица, когато Стефка дойде с хлябовете в редакцията. Моят е селски, с най-прекрасната леко жилава коричка и шуплеста сърцевина. Знам, че вкъщи ще ядем нещо наистина вкусно, нещо със soul.

сряда, ден за съмнения - св. Августин Блажени

Православието го приема с известно скърцане на зъби, но аз го харесвам, защото е казал: „Като не ме питат – знам, като ме питат – не знам”. Това, струва ми се, може да бъде мото на много хора – от гледащите „Стани богат” по телевизора, до журналистите и изобщо пишещите хора, които добре знаят мъката да конвертираш гениалните идеи в главата си в думи. Положението е: докато не пиша, знам, като седна да пиша – не знам. Августин със сигурност щеше да ридае горко, ако можеше да прочете Истанбулската конвенция, понятието джендър му се губи, а изравяването между половете със сигурност щеше да го направи по-малко блажен, но все пак човекът е живял в едни по-примитивни години, а и както сам казва: „Умът не прави истината, но я намира.” Така че – мой човек е. Пък и е много подходящ за светец на срядата, този съмняващ се ден, който също не знае дали е по-близо до отминалата неделя или до предстоящата събота.

четвъртък, ден за смях – свети Франциск&куче

Ох, тук рискувам анатема, защото почти произвеждам в светец кучето ми. Но трябва да видите съчетанието, което изпълнява с кожен кокал вкъщи (подхвърляне на кокал, скок във въздуха за улавянето му, опашката изпъната, лапите в шпиц), за да разберете, че Франки наистина превръща света в по-добро място. Или в по-смешно, което според мен е едно и също. А в четвъртък имам нужда някой да ми пришие добро настроение.

Наскоро разбрах, че Франки е кръстена от предишните си собственици на свети Франциск, който е светец покровител на животните и дори на патронния му празник - 4 октомври, от 1931 г. се чества Световният ден за защита на животните.

петък, ден за театър – актьорите от „Кралят елен”

Тези хора ми направиха вечерта миналия петък, когато ги гледах в Театър „Азарян”. Извадиха ме от мърморещото ми тяло и ме пренесоха на някой от площадите на ренесансова Италия. Танцуваха, пяха, свириха и владееха сцената толкова заразително, толкова леко... все едно присъствах на раждането на театъра, на усмихнатото дете, което казва на света – о, аз мога да те развеселя. Актьорите са съвсем млади, току-що завършили НАТФИЗ. Следващото представление на „Кралят елен” по Карло Гоци със сценична версия и постановка на Анастасия Събева е на 9 февруари, на същото място.

събота, ден за дълги обеди - света Следобедна дрямка

Понякога, понякога е толкова приятно да поспиш следобед. Особено насред мрачен зимен ден и когато остане време от срещи със светите ми приятели.

неделя, ден за относителност на времето - свети 40 приятели

Никога не мога да разбера кога изминава този ден. Докато погледна, и той вече е свил зад ъгъла. Но приятелите са за това, да изпълнят секундите му с гласове. Малко клюки, малко разкази кой къде, малко планове. Ако седмицата е котка, която ходи и броди, където си ще, неделята е краят на пухкавата й опашка. Чао, котко!