Юлияна Дончева: Не купувайте нищо със съставки, непознати на баба ви

В книгата си „Код червено“ Юлияна Дончева простичко и подредено е разказала своята истина за храната. А съгласете се, няма как човек да не й повярва, че е направила най-добрия избор за себе си, виждайки я как изглежда на своите години

Ваня Шекерова 24 January 2018

Снимка: архив EVA

 

Твърдиш в книгата, че си привърженик на идеята да се консумира прясна храна, произведена на мястото, където живееш. Спомена, че най-чист според теб е Кюстендилският край.

Да, аз пазарувам от Копиловския манастир, където монасите отглеждат плодове и зеленчуци без абсолютно никакви химикали. Поръчвам си и по интернет, а вече имат и няколко магазина в София. Познавам много хора, които са си намерили някое местенце, откъдето набавят храната си директно от производителя. Правиш сметка кои храни са най-застъпени в собственото ти меню и гледаш поне тях да намираш с чист произход. Голямата заблуда е, че нищо няма да ни стане, ако консумираме отрови в малко количество. Приемайки всеки ден един вид храна, както аз например ям кисело мляко, трябва поне тя да ти е от гарантирано чист източник. Ако някой яде всеки ден месо, трябва да се погрижи неговият произход да е ясен. С останалите храни мога да направя компромис. Знам техниката за отстраняване на нитратите от зеленчуците.

Пробвала ли си да бъдеш вегетарианка?

Не, смятам, че вегетарианството ти отнема начина да снабдяваш организма си с протеини. Веднага ще кажат, че животинските протеини могат да се заместят с растителни. Но не може всеки ден да ядеш боб и леща. Един-два пъти седмично ям месо и млечни произведения. Силно се преекспонира вредата от тях. Векове наред хората са се хранили по този начин, особено по нашите географски ширини. И са си изградили механизми да разграждат млечния белтък. Организмът се затруднява да разпознае и да асимилира храна, създадена с постиженията на химията. На етикетите на тези продукти не е описана нито една естествена съставка. Бях ужасена от един сладолед, който детето искаше да му купя – не можах да разпозная нито една съставка, беше си чисто химическо съединение. Значи отричаме млякото, а можем да предлагаме на децата си такъв сладолед.

Как преодоляваш желанието на сина си да хапне това, което рекламират по телевизията?

Това е проблем. Станислав в супера се залепва за витрината със саламите и казва, че иска да му купим. Децата възприемат рекламите директно, искат да опитат всичко, показвано по телевизията. Затова имах намерение да организирам подписка срещу използването на деца в рекламите на храни и напитки. У децата е заложен здравият инстинкт да не ядат например два пъти една и съща манджа. Дори да са гладни.

Има ли алтернатива на вредните храни, според теб?

Да, аз дори на чипсовете намерих здравословен вариант. Срещах се с производителите, за да се убедя, че технологиите за производството им са такива, каквито са описани. Ето например чипс от черен ориз – питах технолозите откъде вземат суровината. Те ми отговориха, че не е с арсен, значи знаеха за арсена, използван в обработката на изходната суровина. Питах ги кога добавят зехтина, отвърнаха – най-накрая, за да не се нагрява. Тези български производители продават в страни с най-високи изисквания към качеството на храната. Печелят много малко, себестойността на продукта им е висока. Затова смятам, че трябва да бъдат стимулирани.

Какво съветваш тези, които имат интерес към здравословното хранене?

Да намират време сутрин да се раздвижат за 15-20 минути. Ако нямат възможност да обядват в заведение с добра храна, да си приготвят нещо вкъщи. И непременно да обръщат повече внимание на етикетите. Четох наскоро две изследвания, които заблуждават хората. Едното твърдеше, че движението и спортът нямат отношение към продължителността на живота. Аз не толерирам дългите тренировки – 40-50 минути на ден са достатъчни за добра кондиция. Другото бе, че столетниците си ядат каквото си искат. Моят прадядо живя до 105 години. Ядеше и месо, пиеше и вино, и ракийка, но сам си правеше колбасите и ги съхраняваше под брашно.

« предишна страница
1 КОМЕНТАР
1
Мартин
09 February 2018, 07:06

Заглавието на статията е цитат от Michael Pollan, но никъде в статията това не е упоменато. Сега изглежда, че Юлияна Дончева е достигнала до тази мисъл.

ТВОЯТ КОМЕНТАР