Европейските депутати са хора крехки и душевно раними. Как да им обясним нашите бит и душевност така, че да не изпаднат в депресия по време на българското председателство, а да проявят разбиране и даже респект и да си купят достатъчни количества розова вода, шевици и шашлици по хайдушки, с което да допринесат за ръста на българската икономика?

разбити пътища и тротоари – разбитите пътища и тротоари са стар български обичай. Запазени са записки на дубровнишки търговци, които се оплакват от лошите транспортни условия по време на Второто българско царство, с което те усилено търгували. Някой си Радивое например пише, че конят му получил охлузвания и счупил две подкови по лошо наредените павета на един от новоремонтираните булеварди в самия Царевград Търнов, а местният сервизен техник (тогава налбантин) му поискал нечувано висока сума за подмяната. После се съгласил да му бъде изплатено в сливовица и два чифта вълнени гащи по последна дубровнишка мода за съпругата на налбантина. Последното впрочем доказва, че българките още тогава са лайквали фешън трендовете и са се грижили за сексапила си.

летящи куршуми – извиняваме се за повторението, но и това е стар български обичай. Тук се е стреляло, стреля се и ще се стреля. Преди със славянски прашки и старобългарски лъкове, после с кремъклийки, сега кой с каквото автоматично оръжие намери. Еврохората обаче трябва да са спокойни. Дори да се случи убийство, извършителят обикновено любезно сам слага край на живота си с пистолет със заглушител. Така той избягва дори най-малкия шанс да стресне съсед или минувач в напълно обезлюдения район, където се укрива.

продавачки – трябва да призная, че вече има много любезни продавачи и продавачки, което отдавам на чуждопоклонничество. Забелязва се, че особено в големите супермаркети стигат дотам да ви попитат дали всичко е било наред с пазаруването и да ви пожелаят приятен ден. Но на места се е запазило естественото общуване, на което българинът се е радвал от векове насам. Чужденците трябва да са готови още с влизането да бъдат измерени с поглед от глава до пети и тежко им, ако не изглеждат платежоспособни. След тях неизменно ще тръгне намусена особа, която със сумтене ще оправя закачалките, които клиентът е имал неблагоразумието да поразмести. Ако реши да посети пробната, особата ще застане пред завесата и ще се провикне: „Става ли ви, госпожо/господине? Да ви дам ли по-големия номер?” Еврочовекът прочее трябва да знае, че стигне ли се до „госпожо”, значи е сгафил жестоко. Задаването на въпроси е сред най-честите гафове. А ако пък евродепутатът и не купи нищо, изпепеляващият поглед и леденото мълчание ще бъдат последното, с което ще го изпратят! Но това е само защото така приемаме работата си – лично и с емоция. Абе вдаваме се!

любезност – българите, както знаем, сме изключително, направо неверятно гостоприемни и любезни, но интровертността ни пречи да извадим на повърхността тези свои качества. Както е казала Паисий: Не се експлицира туй, що е имплицитно!

тортуари – според една моя колежка това беше правилното изписване на думата. Напълно съм съгласна с нея – за нашите тротоари трябва да има отделна дума. Да вървиш по тях е във висша степен вълнуващо. Напомнят ми за онези забавни водни игри, предназначени да разчупят синекръвната скука, които все още могат да се видят в парковете на западноевропейски замъци. Настъпиш плочка, а отдолу избликне фонтан. И смях, смях. Нашите тортуари дори са по-напреднали, защото през зимата предоставят и забавлението подхлъзване. Лично аз съм била главно действащо лице в него няколко пъти и да ви кажа – околните си умряха от смях. В много от големите градове има специални маршрути на ужасите – по вечерно време екскурзоводи водят любопитните по места, където е имало прочути убийства, бесилки, гилотини, там, където се навъртат призраци и т.н. В София може да се направи специален маршрут “Дъ бест оф бългериън тортуар“. И да видят европейците смях, смях.

мръсотия – е, това може би е най-автентичният български обичай и никой няма право да посяга на него! Посегнаха на розовите домати, на азбуката, на триченето, сега и това ли искат да ни отнемат?! Въздухът ни бил замърсен с ФПЧ, а по-правилно е да се каже обогатен с ФПЧ. Да не би да е лесно да се намерят толкова прахови частици, че и да се изфинят? Гори гуми, слагай мокри дърва в печката, изтупвай килими, карай коли без катализатор, разсипвай пясък от камионите – то да не става ей така, от господа бога. Освен това София специално не може да бъде обвинена в греха, наречен светлинно замърсяване. Чужденците и досега се учудваха колко тъмни са тукашните нощи и как ярко светят звездите дори в центъра на града, разбира се в случаите, когато ФПЧ не им пречат.

таксита – преди да се качи в такси, евродепутатът е добре да познава класическия български разказ „Андрешко”. Там държавен служител се качва на наемна кола тип каруца в мрачен зимен ден. Колата скърца и се клатушка, пътят е кален, тъмен и с много дупки, наемният шофьор не харесва пътника си и вместо да го достави до уговорения адрес, го зарязва насред блатото. Както се казва – който е предупреден, той наполовина е спасен. Просто платете 40-те лева, които ви искат от летището до хотел „Маринела”. Там вече може да свалите бронежилетката си и да целунете иконката на някой от светците покровители на Европа, а именно: св. Бенедикт Нурсийски, св. св. Кирил и Методий, св. Катерина Сиенска, св. Бригита и св. Тереза Бенедикта де ла Крус. И ако се чудите коя е Шошана от песента, която сте слушали по целия път – еми светицата покровителка на таксиметровия шофьор е. В химна й се казва дословно: „Снощи минах покрай вас (разбирай с таксито), лампата ти светеше. Лампичката светеше, Шошана, а теб те нямаше.” Светицата изчезва, вероятно отвлечена от езичници и никой повече не я вижда, въпреки че божурите в морската градина цъфтят напразно.

....

Сигурна съм, че с подходящите разяснения евродепутатите ще схванат, че се намират в рядко интересна страна с вековни традиции, установени още от времето, когато те са говорели на европейски само с конете си. Да им пожелаем приятно прекарване и света Шошана с лампичката да ги закриля!