През 2009 г. от списание Vanity Fair молят Джейн Фонда да попълни прословутия въпросник на Марсел Пруст. „Кога сте били най-щастливи?“ – гласи единият от въпросите, на който Джейн изненадващо отговаря: „Докато изкачвах един четирихиляден връх“. Значи не в детските години, до баща й, иконичния актьор Хенри Фонда, истинско холивудско величие; нито в прегръдките на който и да е от тримата й съпрузи – скандалният прелъстител и откривател на бъдещи секссимволи Роже Вадим, политическият активист Том Хейдън и милиардерът Тед Търнър; нито в тези на многобройните й любовници (Уорън Бийти, Мик Джагър и още десетки други); нито когато ражда двете си деца – дъщерята Ванеса и сина Трой, или пък когато осиновява цветнокожата си дъщеря Лулу; нито когато печели двата си Оскара, или когато нейните прочути касети с аеробик тренировки от 80-те години се продават в многомилионни тиражи и дават тласък на развитието на видеоиндустрията в световен мащаб.

Не, най-щастлива Джейн Фонда се чувства, когато изкачва един четирихилядник. Може би защото, както пише в автобиографията си „My Life So Far“, онова, което отличава легендите от обикновените звезди, е техният олимпийски, състезателен дух. А Джейн, която навърши 80 години, без съмнение е истинска легенда.

Имало едно време в дивия Холивуд

Фамилията Фонда произхожда от Генуа, установява се в Америка с първата вълна заселници и дори основава малкото градче Фонда, съществуващо и сега на територията на днешен Ню Йорк. Прадядото на Джейн, Дю Фонда, бил убит и скалпиран от местното индианско племе мохок заради дързостта си да се настани на техните земи, но актрисата винаги е смятала, че не индианците са виновни, а нейното семейство – нашественици и окупатори. Затова всеки ден пали свещ в домашния си олтар, за да иска прошка от духовете на мохок.

Бащата на Джейн, великият Хенри Фонда, макар и холивудска звезда, бил в душата си истински суров мъжкар и каубой, достоен наследник на мъжете Фонда. Учил актьорско майсторство при Доди Брандо, майката на Марлон, той печели първия си Оскар – за ролята си в „Гроздовете на гнева“ по романа на Джон Стайнбек – когато е едва 35-годишен. Студените му сини очи остават в историята на киното поне с още два филма – „12 разгневени мъже“ на Артър Пен и култовия „Имало едно време на Запад“ на Серджо Леоне, един от малкото филми, в които играе „лошият“. Парадокс или пък не, днес това е най-популярната му роля.

Джейн никога не е била близка с баща си. Изключително тежък характер, старият Фонда мразел да разговаря дори с най-близките си хора, макар че именно към тях проявявал чудовищната си взискателност. Всичките жени в живота му, включително и дъщеря му Джейн, непрекъснато били мачкани с нападки, че са дебели, отпуснати, недостатъчно талантливи, недостатъчно блестящи, неособено умни. „И петте съпруги на баща ми имаха проблеми с тялото си и всичките до една взимаха успокоителни с шепи“ – казва актрисата. Самата тя развива тежка булимия, с която живее години наред. Натъпква се с печено пиле например и после взима разхлабващи бисквити. И така по 20 пъти на ден.

Майката на Джейн – втората жена на Хенри Фонда Франсис Сиймур, светска красавица и сошалите – страда от перманентна депресия. Джейн мрази баща си, задето забранявал на Франсис да пие успокоителни и се подигравал на психотерапевтичните сеанси, които тя посещавала. „Това са патерици за слабите“ – казвал той с идеята, че никой около него няма право да бъде слаб. Франсис Сиймур е откарана в психиатрична клиника, когато Джейн е още тийнейджърка, и скоро се самоубива по особено жесток начин – прерязвайки гърлото си с бръснач. Хенри Фонда се разпорежда Джейн и брат й Питър да бъдат уведомени, че майка им е починала от инфаркт, без да подозира, че съвсем скоро Джейн ще отвори едно светско списание и истината ще предизвика неописуем шок в душата й, от който тя дълго няма да се съвземе.

Хенри Фонда е убеден, че децата му не трябва да стават актьори. „Не сте достатъчно талантливи, затова по-добре въобще не опитвайте, вместо един ден да водите телевизионни шоута, тъй като няма роли за вас“ – казва им той, а Джейн решава да се измъкне от този домашен ад колкото може по-скоро.

Заминава да учи в престижния частен колеж Васар. Баща й плаща таксата, но отказва да й дава повече пари и Джейн работи най-напред като секретарка, а после и като модел. Един ден състудентката й от колежа

Сюзън Страсбърг й предлага да се запише в актьорската школа на баща й – прословутото „Актърс студио“ на Лий Страсбърг. Джейн се записва тайно от Хенри Фонда, който презира всички актьорски школи и курсове. На уроците тя седи точно до Мерилин Монро. И двете буквално са си глътнали езиците от страх. Един ден Страсбърг дава на Джейн да направи етюд и после й казва само едно изречение: „Ти си изключително талантлива!“

За Джейн този ден ще остане незабравим. Тя, която винаги е търпяла само критики и язвителни забележки от баща си, изведнъж получава потупване по рамото от самия Лий Страсбърг. Изхвърчава на улицата и й се струва, че Ню Йорк й принадлежи. Небето е по-ярко, денят е по-светъл, хората са добри, а тя вече знае какво иска да прави с живота си.