Болестта да доставяш удоволствие

Джейн започва да се снима във филми почти веднага и още за първата си главна роля – в „Tall Story“, където си партнира с Антъни Пъркинс (от „Психо“ на Алфред Хичкок) – получава Златен глобус. Баща й дори не я поздравява. Едва 23-годишната Джейн става звезда преди дори да е завършила школата на Страсбърг. Освен това е лудо влюбена в Пъркинс, сваля го най-безсрамно, като го кани в гримьорната си и се съблича чисто гола, но нищо не се получава. Дни наред плаче горчиво, защото мрази да губи, но после разбира, че Пъркинс просто е гей.

През 1964 г. Джейн Фонда внезапно зарязва все още твърде крехката си холивудска кариера и заминава за Париж, за да снима там филм с френския режисьор Рене Клеман. Това спонтанно решение дава съвсем нова посока на живота й. Само няколко месеца след като стъпва на парижка земя, на парти за рождения й ден Джейн се запознава с мистър Развратник – режисьора Роже Вадим, с 10 години по-възрастен от нея. Син на французойка и руски дипломат, Вадим вече бил известен като най-големият късметлия на света – откривател и любовник на Бриджит Бардо и Катрин Деньов.

Джейн е пленена от него още при първата им среща и няколко дни по-късно, когато разбира от свой приятел, че Вадим се е запил в близък бар, хуква натам. Режисьорът си спомня как нахълтала в бара цялата мокра – навън валял страшен дъжд, – седнала на неговата маса, изпила няколко уискита, а после го повела към хотелската си стая, хвърлила го в леглото, свалила дрехите си и скочила при него. Роже Вадим обаче – признава го самият той в автобиографичната си книга „Моят живот с трите най-красиви жени на света“ – изведнъж се оказал импотентен.

Импотентността му продължила няколко седмици, без той да може да си я обясни... Все пак една нощ проклятието било развалено и двамата не станали от леглото 32 часа. Фонда твърди, че Роже Вадим е първият мъж, който наистина събудил сексуалността й, и че без него тя никога не би била жената, която е – и за добро, и за лошо.

Джейн е омагьосана от бохемския му живот и от свободата, която носи със себе си. Двамата живеят заедно в луксозен апартамент и в началото са най-щастливата любовна двойка под покривите на Париж. Постепенно обаче, след като страстта им поутихва, различията между тях си казват думата. Джейн е американка, възпитавана според суровите традиции на дома Фонда – меко казано, без глезотии – затова предпочита да си ляга рано и да работи много. Вадим пък обикаля баровете по цели нощи и се прибира призори, а после спи до късния следобед. Тя обича реда, а той дори не забелязва планините от мръсни чинии, натрупани в мивката. Всеки неин опит да пести пари е презрително коментиран като еснафщина, въпреки че именно тя издържа и двама им със 150-те хиляди долара, които наследява от майка си. Самият Вадим е вечно без пари и вечно с дългове. Отгоре на всичко се сърди като дете, че тя непрекъснато говори по телефона и не може да се отпусне и да забрави за работата си дори и за секунда. Тя пък така и не успява да приеме разгулния му любовен лафстайл. За Вадим верността и ревността са просто „буржоазни отживелици“. Джейн трябва с охота да приема всичко, каквото той пожелае – тройки, групов секс... По време на цялата им връзка се чувства длъжна да му угажда. Чак няколко десетилетия по-късно признава пред себе си колко зле й е действало всичко това, как си е слагала маската на свободомислеща и фриволна и колко наранена всъщност е била. „Бях заразена с вируса на болестта да доставям удоволствие“ – казва актрисата.

През 1965 г. двамата решават да сключат брак в Лас Вегас и го правят в разкошния си шестстаен хотелски апартамент, като канят само няколко приятели. В един момент Вадим се сеща, че не е купил пръстен. Взима назаем сватбената халка на една от гостенките, която се оказва толкова голяма, че Джейн трябва да държи пръста си вдигнат нагоре. Жестът изглежда доста неприлично, но всички лудо се забавляват.

Бракът не променя живота им особено. Джейн продължава не само да издържа мъжа си, но и да плаща всичките му дългове, повечето натрупани на комар, а той продължава да смята това за напълно нормално. Зимата двамата прекарват в някой алпийски курорт, лятото – в Сен Тропе, но където и да се намират, домът им е като истински хан. Някой непрекъснато идва и си отива (от Бриджит Бардо през Джак Никълсън и Анди Уорхол до Норман Мейлър), винаги има достатъчно храна за всички, достатъчно алкохол, достатъчно дрога и винаги можеш да си намериш партньор(и) за секс. Вадим поощрява Джейн да има собствен сексуален живот, но държи след всяка авантюра да му разказва всичко най-подробно. Фонда твърди, че през тези няколко години е била с толкова много мъже, че не може да ги преброи.

Когато Роже Вадим прочита сценария за проекта „Барбарела“, вече отхвърлен от двете примадони Бриджит Бардо и София Лорен, той възкликва пред Джейн: „Страхотен е! Трябва да изиграеш тази роля!“ Фактът, че приключенията на комиксовата героиня, която е нещо като секси спасителка на света от бъдещето, са си чисто софтпорно, разбира се, само го въодушевява още повече. Джейн, която все още не може да казва на любимия си мъж „не!“, става Барбарела, а едва прохождащият тогава дизайнер Пако Рабан прави костюмите за филма, който по-късно критиците съвсем очаквано сравняват със земята. Снимките са ужасяващо в нелепостта си преживяване – например в една от сцените Барбарела е измъчвана на „машина за удоволствия“, която й причинява множествени оргазми. Въпреки всичко около филма възниква нещо като култ и той и до днес си остава един от емблематичните за Джейн Фонда.

По време на снимките на „Барбарела“ Джейн забременява. Скоро става ясно, че бременността й е рискова и че ще трябва непрекъснато да лежи. През месеците, които прекарва в леглото, тя гледа много телевизия и вижда ужасяващи репортажи от войната във Виетнам. „Бях зашеметена! Видях как американски бомбардировачи удрят училища, болници, църкви...“ Говори с Вадим за това, но той спокойно й отвръща: „Знам, но защо си толкова притеснена?“