Вечеря на свещи с Велислав Павлов

Чудните гени на Велислав Павлов или какви истории чу едно блъди мери

Адриана Попова 14 декември 2017

Снимка: Микаел Стефанов

 

Хм, сега се чудя защо Матей те определя точно пък като алжирски тип?

Може би мароканците изглеждат по-напушени. Аз не изглеждам напушен. В мен има нещо по-наострено.

Героят ти във „Вездесъщият“ е с двата крака в новите технологии. Ти как си?

Не много. Ползвам фейсбук, само че внимавам какво лайквам, защото после те заливат насочено с реклами. Всяко лайкване има значение.

Да, и затова лайкваш само „Вездесъщият“. Всеки ден.

И съм залят от самия себе си, ха-ха. Наблюдавам, любопитен съм.

Къде те е отвеждало любопитството?

На съвсем диви места понякога. Съвсем наскоро вървях по едни огромни камъни в планината в Берковица, по една река. Сам с телефон.

Често ли ходиш в Берковица?

Все по-често. С Йоан ходим да се виждаме с майка ми и баща ми. Аз обичам да карам през Петрохан. Като дете да минеш през Петрохан за мен означаваше, че отивам в София. Радостно събитие на отиване, нерадостно на връщане. Сега понякога е обратното. Радостното е към Берковица. Не че ми е неприятно в София. В повечето случаи ми харесва.

Баща ти се е занимавал с каменоделство. Взел ли си от занаята?

Помагал съм му, когато бях на 15-16. Той ми плащаше, хем да правя нещо, хем да изкарвам пари. Цимент и мозайка. Калъпи, хамалогия.

У вас кой е направил мозайката в банята? Ти ли?

Не съм аз. Но аз и не рисувам добре, за разлика от баща ми. От него съм взел други неща, любопитство за книги, за четене. Човек не избира много какво да взема.

Умел ли си в ръцете?

Много хора около мен твърдят, че не съм, но ми е приятно да правя нещо с ръцете си. Мога да оправя щепсел. Имам такава черта – не се отказвам. И това винаги се възнаграждава.

За твоята професия трябвало ли ти е упорство?

Какво говориш? Това е основна черта. Като бях на 20, си мислех, че до 30-ата година ще имам големи роли, успехи, награди. Ще кажат – да, заповядай, ти си интересен и талантлив и искаме да работим с теб. Но пък не съм спирал да вярвам. Актьорството е маратонска работа, не се знае. Както и след този филм не се знае какво ще стане.

Логично би било кариерата ти да върви нагоре. И от колегията имаш добри отзиви. Татяна Лолова питаше „Откъде се пръкна това момче Велислав Павлов? Какъв Велислав е той? Неговото име е Демон!“.

Стана най-големият фен на филма, за което много й благодаря. С нея имахме среща във Варна, на фестивала „Златна роза“. Татяна Лолова ми каза неща, които сега ми е неудобно да повтарям. Много мили неща. Поздрави специално майка ми и баща ми.

Майка ти какво каза?

Поздрави я обратно. Татяна Лолова винаги е била любимата й българска актриса. И преди го е казвала, не е само куртоазия. Татяна Лолова направи 10-минутен моноспектакъл на нашата пресконференция с изригване за тоя филм, какво чудо е това, за актьорите, за мен. Страшно обяснение в любов. Надявам се да работим заедно. Каза, че съм чудовище на екрана. Уау!

Какво го правиш това чудовище? Поиш го с блъди мери ли?

Живея с него. Гледам да се разбираме. Слава богу, че с тая професия може да излиза от мен. Иначе сигурно ще е ад.

За какво друго си благодарен на майка си и баща си? Казвал ли си им го?

Казваме си тези неща, да. Благодарен съм за това, че са били през цялото време зад мен. Защото с актьорството не се знае дали ще оцелееш. Години, години наред. Вярата в мен винаги я е имало. Подкрепа на 100%. Баща ми е човек, който на младини е могъл да бъде каквото иска, страшно харизматичен, много красив. Умен, интересен. Но така се е стекъл животът, имало е липса на фамилни амбиции по отношение на него. Според мен е щастлив в това, което е правил.

А ти какъв си като баща?

Обичам сина си много, подкрепям го, гледам да съм търпелив. Във всекидневието невинаги съм много търпелив. Гледам да му давам много време, дори повече, отколкото на мен са ми давали и това ми е липсвало. Гледам да го слушам, да го насърчавам да не го е страх. Да има любопитство към нещата.

Поставяш ли му граници?

Ако бащата не поставя граници, кой? Поставям граници за личното ни пространство с Юлиана. Когато трябва да говоря с някого или нещо да се прави, го моля да ми даде това време, както и аз му давам време само за него. Възпитанието е личен пример. Вкъщи например си казваме „обичам те“ по много пъти на ден.

Предполагам, че на 6 той вече е изпил първото си блъди мери по личния пример на баща си.

Разбира се, че не.

Вероятно не е гледал филма ти?

Не, и няма да го гледа поне десет години.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР