В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Деяна Ангелова и "Нейните 7"
Дъщеря ми е първокласничка и след няколкомесечен сблъсък с родното училище установих, че битката с размера на раницата е абсолютно неравностойна. За разлика от петокласничката Теодора Божкова, аз се признавам за победена или по-скоро смазана под бруталната тежест на учебниците, тетрадките, помагалата... Не открих решение - тези малки и слабички дечица няма как да носят толкова тежки раници. Физически им е невъзможно. И на нас родителите ни е невъзможно, особено ако се налага раницата да е на гърба за повече от пет минути. Господа експерти в Министерство на образованието, наистина е крайно наложително да направите нещо по въпроса, нека не смачкваме децата още на прага на истинския живот...
...и докато мислите решение за тежестта на раниците им, помислете и върху учебната програма. Защото няма как от 25 коренно различни дечица да се създадат 25 идеални ученика въз основа на точно определени критерии. А те изискват от тях за норматив да се научат да четат, да пишат, да смятат, да се справят отлично с боичките и ножиците, да са сериозни, пораснали, да носят отговорност (и раница)... Чудя се ще успее ли моето дете да запази уникалността си в морето от еднакви критерии и изисквания, ще успея ли аз да не се сърдя, когато ченгелчетата не са толкова перфектни, когато 2+2 не винаги е равно на 4? Препоръчвам ви това късометражно филмче, защото всички сме различни и не бива да търсим грешката непременно в себе си или децата. В повечето случаи тя е в системата.
„Искам коте, искам коте, мама пък не ще...“ - има една такава детска песничка, която е основен сюжет и в нашето семейство. Преди няколко години обещах на моето малко момиченце, че когато на ръст стигне до дупето на хипопотама върху метъра с животни на стената ни (което отговаря на 126 см), тогава ще й вземем и така искания домашен любимец. Моето малко момиченце порасна и от дупето на хипопотама вече ни дели само един сантиметър. Обещанието си е обещание, но след като изгледах това видео се зачудих дали не трябваше да й взема котето още като стигна главата на жирафа.
По-добре късно, отколкото никога, казват хората, а аз май твърде късно открих норвежкия писател Ю Несбьо. Открих го покрай трейлъра на филма “Снежния човек”, който така и не изгледах, защото вярвам на любимата ми Ирка. Но пък започнах поредицата му за детектив Хари Хуле – стартирах с романа „Червеношийката“ и вече съм до „Фантом“. Препоръчвам ви го именно в тези студени месеци, когато снежните преспи в Осло изглеждат дори уютно, а преследването на серийни убийци е на една чаша чай (или горещо какао) разстояние. Съвсем нормално е, дори се очаква от вас да се разтреперите от студ или страх.
Визирайки вечното оплакване на хората около мен, които напоследък все намират повод да са нещастни заради работата, парите, средата, улиците, магазините, храната, колегите, приятелите, любовника, транспорта, цените, децата, мъжете, жените... (и така до безкрай), все по-често си мисля, че чумата на нашето поколение е именно вътрешната неудовлетвореност. Не знам какво е щастието и едва ли някой може да даде универсална рецепта, но вижте този филм и може пък да откриете корените на нещастието ни...
Всеки ден през декември е Коледа. Черният петък е зад гърба ни (някой много разумно го е позиционирал през ноември) и вече спокойно може да се отдадем на лежерен, блажен и добронамерен, с мирис на канела и вкус на мандарини КОЛЕДЕН ДУХ. А какво е Коледа без коледна песен? Това е моята, а може би сега е моментът да си пуснете и вашата. Защото всеки ден през декември е Коледа!
И говорейки за Коледа, внимавайте с подаръците, въпреки че сигурно повечето от тях вече са закупени покрай всенародните намаления и отстъпки. Особено внимателни бъдете с малките и не игнорирайте писмата им до Дядо Коледа. Вижте сами защо:
