Не харесвах - ама въобще! - Росен Плевнелиев като президент. Дразнеше ме липсата на държавническа позиция, която да заявява и отстоява и която да е в интерес на хората и на страната ни, липсата на авторитет, на харизма и това, че се оставяше да му се присмиват. Не харесвах публичните му изяви. Не беше "моят" президент. Защо е важно да е моят президент ли? Ами за мен си е важно.

Сега ставаме свидетели на мощна спонтанна вълна от възмущение и присмех, задето се появил ръка за ръка със синоптичката Деси Банова в „На кафе” при Гала. Е и? Какво от това? Не забелязвате ли, че той си е същият Росен Плевнелиев - какъвто беше като президент, такъв е и като бивш президент. Същото меко казано необикновено поведение. Но пак не разбирам за какво е този вой. Бившият американски президент Барак Обама беше при Опра Уинфри и по време на мандата си, и след това (вижте видеото по-долу). И двата пъти - с жена си Мишел. Беше и в шоуто на Елън Дедженерис. Не е проблемът в шоуто, а в президента. Пък и на Обама определено не това бяха най-обсъжданите и най-оспорваните му изяви. Обаче си мисля, че когато Росен Плевнелиев беше президент малцина се осмеляваха да го критикуват публично и открито, а не като анонимни коментатори – при това за неща, които са важни и засягат всички ни. Сега смелчаците възмущенци са много, много повече. И то заради нещо, което се отнася само до него, Деси Банова и рейтинга на „На кафе”.

Няма проблем, че Плевнелиев беше в „На кафе” при Гала със синоптичката Деси Банова и че иска двамата да ходят хванати за ръце в мола (той сам го каза). Забавен ми е фактът, че си представя такива неща, разбира се, но си е негова работа. Имаше проблем с нещата, които говореше и правеше или не говореше и не правеше, докато беше президент. Те бяха важни за отбелязване и за критикуване. Сега всеки може.