Гари Олдман - от граф Дракула до най-добрата майка
В продължение на доста време Холивуд бе обърнал гръб на Гари Олдман. Вероятно защото актьорът никога не си е падал по политически коректните изказвания
Ирина Иванова 10 October 2017
Scary Gary, Плашещия Гари – така през 90-те филмовите критици наричат Гари Олдман. Никой не е изиграл в киното толкова култови чудовища с човешки лица, колкото той. Въпреки това китаристът на „Ролинг Стоунс“ Кийт Ричардс казва за Олдман, че е най-чувствителният човек, когото е виждал, а двете му най-известни жени – Ума Търман и Исабела Роселини – и до днес продължават да го обичат.
Кръвта ни още замръзва във вените, когато в „Дракула“ (1992) на Франсис Форд Копола Гари Олдман в ролята на безсмъртния граф сервира чаша вино на нещастния си гостенин и произнася с лека усмивка: „Аз не пия... вино“. Гари е велик злодей и като сводника Дрексъл от „Истински романс“ на Тони Скот по сценарий на Тарантино, като психопата Норман Стансфийлд от „Леон“ и Зорг от „Петият елемент“ на Люк Бесон, но той е незабравим и в ролите на Сид Вишъс, вокала на „Секс Пистълс“ от „Сид и Нанси“ на Стивън Фриърс, на Лий Харви Осуалд от „Джей Еф Кей“ на Оливър Стоун, на гениалния композитор Лудвиг ван Бетовен от „Безсмъртна любима“ на Бърнърд Роуз... За ролята си в екранизацията по романа на Джон Льо Каре „Дама, поп, асо, шпионин“ получава номинация за Оскар – единствената досега. Говори се, че следващата ще бъде за ролята му на Уинстън Чърчил в предстоящия да излезе в края на годината филм Darkest Hour, където Олдман е напълно неузнаваем, ако се съди по вече разпространения трейлър.
В продължение на доста време Холивуд бе обърнал гръб на Гари Олдман. Вероятно защото актьорът никога не си е падал по политически коректните изказвания. Той е един от малкото, които се опитаха да защитят Мел Гибсън, подложен на медийно линчуване преди години заради антисемитски изказвания. Не му простиха и веднага го нарекоха фашист. По-късно в интервю на майтап определи политическите си убеждения като „малко по-леви от тези на Чингис Хан“, но чувството му за хумор не бе добре възприето. Същото се случи и когато на въпрос защо е приел да участва във филма „Робокоп“ той чистосърдечно отговори: Заради парите. Чашата на общественото търпение обаче преля, когато Олдман настъпи новите „любимци на Америка“, заявявайки, че кучето му има повече достойнство от цялото семейство Кардашиян.
Роден в семейство на домакиня и бивш моряк, преквалифицирал се в шлосер, но останал безнадежден алкохолик, Гари на практика израства само с майка си, тъй като баща му ги напуска, когато той е едва седемгодишен. Живеят в най-бедняшкия квартал на работническия южен Лондон, а къщата им дори няма вътрешна тоалетна. Майка му (днес тя е на 97 години) успява някак да го запише на пиано, но всичко се променя, когато един ден Гари гледа спектакъл, в който участва Малкълм Макдауъл, звездата от „Портокал с часовников механизъм“ на Стенли Кубрик. Олдман казва, че е почувствал нещо като токов удар и е разбрал, че точно това иска да прави. И става актьор.
„Като млад бях много арогантно копеле. Бях на 27 години, когато при мен дойде Стивън Фриърс и ми предложи ролята на Сид Вишъс, вокала на „Секс пистълс“ във филма си „Нанси и Сид“. Казах, че няма да приема, защото репликите в сценария са много изкуствени. Не знам как Стивън ми проговори отново“ – разказва Олдман, за когото точно този филм се превръща в първия голям успех.
За самотните запои на Олдман се носят легенди. В пиковите години на славата си той обичал да се затваря за няколко дни в луксозен хотел, отдавайки се на любимите си пороци. Веднъж се затворил в „Карлайл“ в Ел Ей за три дни и като излязъл, платил сметка от 16 хиляди долара. Според думите му през цялото време репетирал „Хамлет“, а накрая дори си изиграл цялата пиеса сам и смята, че неговият хотелски „Хамлет“ е една от най-добрите постановки на Шекспировата творба, правени някога. Високата сметка Олдман обяснява с безбожно високата цена и смешното количество алкохол в миниатюрните бутилчици, с които бил зареден минибарът.