Вие сте красива жена. Фактът, че сте омъжена, предполагам, не е пречел да получавате комплименти от почитатели.

Ще ви разкажа за срещата ми с една емблематична личност, позната в целия свят – изключителния руски актьор, поет и певец Владимир Висоцки. През 1976 г. в София гостуваше прочутият московски театър „Таганка“. Билетите бяха разпродадени месеци преди представленията. Всеки искаше да види на живо най-голямата звезда на театъра – Висоцки, и то в коронната му роля – Хамлет. Преди самото представление отидох пред Сатирата час и половина по-рано. Бяха оградили входа с кордон, защото вече се беше събрала тълпа от чакащи за пропуски. И съвсем неочаквано пред служебния вход на театъра се появи Висоцки. Тълпата се развълнува. Видимо доволен от интереса към спектакъла, той започна да се разхожда напред-назад в ограденото каре. Изведнъж се вторачи в мен, въпреки че не стоях най-отпред. Започна да ме сочи с ръка и да ме вика при себе си. Краката ми омекнаха от притеснение. Той поиска да ми даде пропуск за хубаво място в залата, но аз го разочаровах, че съм си купила билет много отдавна. Представих му се. Заразпитва ме за ролите, които играя в Народния театър. Остана много впечатлен. А после, както държеше ръцете ми в своите, започна да говори за очите ми, за лицето ми, за усмивката. И преди да се разделим ми каза: „Ванча, тази вечер ще играя за вас.“ Самият Висоцки ме бе избрал сред тълпата.

Бракът ви с проф. Шойлев е продължил 38 години. Как успяхте не просто да сте заедно, но и щастливи толкова дълго?

Рецептата за дългогодишен щастлив брак е различна за различните семейства. Но от опит зная, че децата сплотяват, че ревността разяжда чувствата, че сексът е много важен, но трябва да е съчетан с духовно разбирателство, че конфликтите трябва да се потушават бързо и с отстъпки, а не да се разгарят и наслояват. Родих прекрасна дъщеря, която кръстихме на майка ми Анна. Тя порасна, завърши две висши образования и сега е омъжена щастливо за оперния сценограф Чавдар Чомаков. Проф. Шойлев обаче не дочака раждането на внука си Юлиан, но знаеше за предстоящото щастливо събитие и много, много се радваше. Дъщеря ми получи родилни болки точно на Димитровден. Тогава й казах: Всичко ще е наред, това е денят на баща ти и той бди над теб и детето. Нашата любов с проф. Шойлев беше уникална. Затова ми е толкова болно, когато се вади тази история с Тодор Живков. Та той можеше да ми е баща! Аз бях близка с дъщеря му, с Людмила. Как може!

В Народния театър „Иван Вазов“ играете още от дете. На 9 години сте с роля в „Под игото“. Имате двеста и петдесет роли в театъра, телевизията, киното, радиото. Откъде намирате сили да продължавате?

Правя това, което най-много харесвам – да играя на сцената. И ще го правя, докато съм здрава и имам сили. Една роля е свързана с изтощителни репетиции, мъчителни разговори с режисьора, безсънни нощи и голямо напрежение при срещите с публика. Много хора мислят, че трудността в нашата професия се свежда до това да наизустиш текста. А това е най-малката грижа на всеки актьор. Въпросът е да проумееш ролята си и да поставиш себе си в необикновените обстоятелства, които ти предлага авторът.

Гледала съм на живо голямата френска актриса Мадлен Рено и в Париж, и в София, когато се запознах лично с нея и съпруга й – великия мим Жан Луи Баро. Дори се наложи проф. Шойлев да лекува мадам Рено заради травма на крака й. И най-прекрасното беше, когато преди отпътуването им 80-годишната актриса и моят съпруг танцуваха на прием във френското посолство. Има много други световни звезди, които харесвам, но от тях бих отделила Ванеса Редгрейв, Мерил Стрийп и Джуди Денч – кралиците на киното и театъра.
От младите български актриси харесвам Теодора Духовникова, която от няколко години играе на сцената на Народния театър. С нея делим една гримьорна. Тя притежава четирите компонента, особено важни за нашата професия – талант, интелигентност, красота и силен характер. Вярвам, че я очаква бляскаво бъдеще и в киното, и в театъра. В нейно лице виждам себе си като млада, само че в едно по-модерно издание.

Известно е, че проф. Шойлев ви е чакал след всяко ваше представление.

Той идваше и на записите ми за телевизията, които правех много късно вечерта, случвало се е  да продължават до 2 след полунощ. Понякога задрямваше от умора, докато аз работя, особено ако беше имал тежки операции през деня. Винаги ме чакаше пред театъра. Заедно с дъщеря ни и нашите кученца. Шегуваше се, че си е ушил зелен костюм, за да се слива с дърветата в градинката. Когато валеше, се приютяваше под козирката на близкото министерство. Сега винаги като излизам от театъра, поглеждам по навик натам, но вече няма кой да ме чака...