В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Ирина Иванова и "Нейните 7 

Краката на Крейг: Фетишът е жив Когато стана ясно, че Даниел Крейг ще е новият Джеймс Бонд напълно разбрах избора на продуцентите. Даниел е съвършеният избор за Бонд на Милениума. Но най-пленителното в него – за мен де – са леко кривите му като на футболист крака. Мислех, че съм надживяла този фетиш с футболистките крака, обаче явно не съм. Освен това и жените имат право да говорят за краката на мъжете, нали, не само обратното? Тази седмица гледах Крейг в новия филм на Стивън Содърбърг „Късметът на Логан” (с премиера следващия петък) и установих, че фетишът си е там, не-по-кът-нат. Страшно готин Даниел Крейг с най-яката момчешко-мъжка походка на света! Прилагам снимка, за да се уверите. Вярно че снимката е отпреди десетина години, но краката му са си все така очарователно криви.  Между другото, след триседмично негледане на кино и телевизия ми бе ужасно приятно да вляза в тъмния киносалон (винаги е тъмен, защото почти винаги закъснявам), да си седна в креслото, да си сложа бутилката кола в съответното гнездо и да гледам филм. Едно от най-великите преживявания. Не случайно големият американски режисьор Франк Капра е казал: В момента, в който киното влезе в кръвта ти, то се превръща в твой основен хормон.

Лятото отлетя Винаги разбирам това по един и същи начин. Събуждам се една сутрин в края на август– на морето, в планината, на вилата, където и да е – и навън се е разстлала мъгла, на краката ми, все още обути в сандали, им е студено и определено имам нужда от дълъг ръкав. И мирише на есен. Да, още не се е настанила есента, но вече е тук – обикаля насам-натам, оглежда се, ослушва се... Обожавам смяната на сезоните. Струва си човек да живее дори само, за да наблюдава този абсолютно магичен природен ритуал. Никога не изпитвам тъга от това, че идва есен или че идва зима. Неее, харесвам мъглите, дъждовете, сивото небе, дори студа, локвите... Нека да ги има! Да не говорим за перления блясък на зимата! Смяната на сезоните, за мен поне, е изпълнена с надежда. Сещам се за финалната сцена от филма „Оркестър без име” и прекрасната песен „Оставаме”.

Отново на линия Първа работна седмица след ваканцията. Първа седмица в София след триседмично скитане. Трите ми, и без това анемични, зелени растения са в трагично състояние и спешно ги подлагам на реанимация с малко подхранваща смес, разравяне на пръстта и достатъчно напояване. Апартаментът плаче за ремонт, а пак не го направихме. Как да си пропилееш лятото в ремонти! Не ми дава сърце. Трябва да се купуват еди си какви неща за първия учебен ден. Боже, курсове за матурите след седми клас! Бях ги забравила. Отварям си лаптопа и от там ме заливат разнообразни известия и напомняния за работата, която ме чака да я свърша. Жегата е зад ъгъла, не ми се мисли направо. Ааа не! Всичко, което „трябва” минава на отложен старт. Взимам екстравагантно решение – зарязвам всичко и каня гости. Но без готвене. Само с пазаруване. Купувам плодове, мартини, някакви сирена, мезенца, вкусни хлебчета, бисквити и т.н. и просто подреждам масата. И терасата – за да седим и навън. Разглеждаме снимки от лятото и си разказваме кой къде е бил. И така ваканцията продължи още малко, още мъничко.

Направени от кал Асоциирам керамиката със Сътворението - нали всички от кал сме и в кал ще се превърнем и прочие. През почти  целия септември (закриването е на 28.09.) в галерия "Райко Алексиев" на ул. "Г.С. Раковски" 125 в София върви Фестивала на съвременната българска керамика и докато разглеждах изложбата отново ме изпълни онова атавистично усещане за нещо диво (калта), което човекът е успял да опитоми, благодарение на огъня, на ръцете и най-вече на творческия си дух.

Пак този фейсбук Не мога с ръка на сърцето да кажа, че не съм поглеждала във фб през ваканцията. Поглеждах, обаче небрежно. Сега изведнъж скочих с главата надолу в социалната мрежа и ...все едно скочих в Ниагарския водопад. Адската смес продължава да клокочи, да ври и кипи от всякакви размисли, страсти, енергии. Искам ли да знам какво мисли всеки по всички въпроси? Искам, но всъщност нямам желание, както добре се изрази един брат от ромски произход, отговаряйки на въпроса дали ще гласува. И аз съм така с фейсбук. И освен това много ме дразнят хора, които никога нищо не споделят, не коментират, не харесват, обаче за сметка на това следят чуждите профили и се възползват по всякакъв начин от информацията, която получават. Ето, казах си го.

Личното ми откритие на седмицата Понякога е по-добре да се доверяваме на хора, които не знаят какво искат, защото онези, които знаят какво искат минават през трупове, за да постигнат целта си.

Равносметката Направо страхотно лято! Открих разкошни места и имах късмета да бъда с прекрасни хора. Видях се с моята Мира, която живее в Америка и с която не се бяхме виждали цели 12 години. Установих, че времето наистина е относително, защото сякаш вчера се бяхме разделили. И все пак не беше лесно да поберем 12 години в две срещи от по няколко часа, хич не беше лесно. И после тя пак си замина и кой знае кога... Но няма да мисля така. Друго какво? Писах. Купих си огромна лятна плетена чанта и пуснах любимата ми голяма кожена чанта (нося я повече от 10 години и вече си мисля, че не е кожена, а желязна сигурно) в заслужен отпуск. Не мога обаче още да се откажа напълно от нея. Абсурд! Тя е нещо като мой свидетел, моя сянка, мой съзаклятник, моя довереница... Били сме само двете на толкова много места! Най-удобната, най-страхотната, най-моята... Обичам те, майко на чантите (както я нарича мъжът ми)!