В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Мария Попова и "Нейните 7"
Коледа през август "Свиквай детето да заспива на шум" е поредният съвет, който най-често чувам след "Стига си го носила това бебе". Та като примерна майка наскоро, докато я приспивах, започнах да й пускам детски песнички, на които установих, че аз съм заспала много преди нея. Но първо с усмивка посрещам коледния дух, който се прокрадва в горещите августовски вечери. След Роси Кирилова и Мики Маус (това е любимият ми плейлист в YouTube) следва Шаро и първия сняг. Първоначално се възмутих на селекцията детски песнички, а след това ми стана така мило на душичката и се замислих, че обичам Коледа заради семейната топлина и уют, които изпълват тези празнични дни. Затова си казах нека Коледа бъде всеки ден и тази сплотеност и любов присъстват колкото се може по-често. Това ще обясня на дъщеря ми, когато порасне и ме попита: „Мамо, защо през август слушаме коледни песнички?".
Гу-гу-гу-тка С Ади бяхме на преглед при любимата ни педиатърка д-р Василева. Прекрасен лекар и човек. С нея съвестно обсъдихме какво е типичното поведение на двумесечното бебе. Например, държи сама главичката, прави опити да се обръща, заглежда играчки и разбира се започва така дългоочакваното "гукане". И се породи от моя страна едно втренчване в детето дали всичко изпълнява стриктно. Най-притеснителното обаче е, когато осъзнаеш, че си започнал да "гукаш" много преди него. Я си чул някакъв звук, я си започнал да повтаряш "Гу, мамо, гууууу". И така всеки път, което те превръща в потенциална гигутка. И кой знае какво си мисли детето докато насреща му издаваш тези звуци. Шансът да проговорите на един език е никакъв. Не гукайте, мами, това е роля на бебетата.
Зоологическа градина Дъщеря ми, както разбрахте, се казва Адриана. Много се надявам след някой друг месец и тя да осъзнае, че именно това е името й, а не зайченце, мишленце, пиленце, патенцето на мама и най-вече пантерке, защото татко й така я нарича. Била ръмжала по време на коликите, а според мен направо се раздираше от рев. Та "Пантерке" се превърна във второто име на Адриана. Е, има нещо позитивно... По-бързо ще научи имената на животните.
И един непоискан съвет Бъдете майки егоисти! Това е най-важно за детето ви, особено в първите месеци. Мислете единствено и само за своето спокойствие, грижете се за комфорта си, бъдете щастливи, доверявайте се на инстинкта си. Защото бебето е част от вас. Не карайте тази част да страда.
Бабите в парка Доста често чувам как хората ми завиждат, защото си представят как по цял ден вися по пейките в парковете с група мами и обсъждаме ежедневието на бебета ни. Има доза истина, но странното е, че вече близо три месеца аз съм обградена по-скоро от бабите в парка. Замислих се дали проблемът не е в мен, че не се вписвам в кръга на мамите, но може би и за това трябва време. Не смея да се оплача обаче от вниманието на бабите. Те са толкова чисти души колкото са и децата. Казват, че с възрастта хората се вдетеняват. Може би има нещо вярно, защото очите, с които гледат моята Ади, са толкова искрени в радостта си. Наричам ги орисниците. Постоянно изричат мили думи, а наскоро една баба с прошарена коса й пожела да бъде „Щастлива като мама!“. Била съм много усмихната. Няма как да не съм. Щастието си го държа в ръцете вече близо три месеца.
Да рисуваш със сърце Споменах ви, че си имаме Пантерка вкъщи. Тя се появи няколко месеца преди първата ни годишнина от сватбата с моя съпруг. И в тази връзка реших да си направим семеен подарък. След като за пореден път се сблъсках с таланта на Лора във фейсбук, реших, че искам да нарисува единствени и уникални тениски за мен, мъжа ми и бебка с образа на някоя Пантерка. Винаги съм се възхищавала на хората, които притежават занаят в ръцете си, а най-много на тези, които го съчетават с отдаденост и любов. Лора е една от тях. Може да се запознаете с таланта й тук
Искам да съм бебе - защото искам очите ми да са чисти и невинни като нейните, а моите да спрат да изразяват гняв, болка, обида, нетърпимост. Искам усмивката ми да е искрена като нейната, защото моята понякога е фалшива. Искам да съм изпитвала само болка от колики и никнене на зъбки, а не тази от човешката завист. Искам да усещам майчината топлина, както тя усеща моята, но хората не са вечни. Искам да мога да се радвам на играчките, както тя прави, защото малките неща осмислят деня. Искам да съм бебе, защото когато падна, знам, че някой ще ми помогне да се изправя. Просто ей така, без отплата. Искам да съм бебе, защото душата все още е чиста.
