Наречена Боряна, за да се пребори Родила се на 2 юни преди 55 години, седмаче. И я нарекли Боряна – трябвало да се бори и да настига нормално родените. Много скоро забравили, че Бубето е родена преждевременно – тя така дръпнала, че никакви грижи не им създавала, а след няколко години станала и кака на братче. Росен бил палав и див, чудел се каква пакост да завърти, а сестра му – старателна отличничка – носела цялата отговорност. Един ден, докато живеели в Куба, родителите им, които били на работа там, ги нямало и Росен бил оставен на кака си. На вратата се звъннало и градинарят попитал защо от техния балкон хвърчат банани. А то Росен, за да не разберат колко банани е изял, хвърлял ли хвърлял обелките от терасата. „Оттогава брат ми не яде банани, само му кажи банан и пребледнява. Не зная колко беше изял, ама аз първо трябваше да почиствам, после да обяснявам защо му е лошо”. Когато един ден този пакостник си счупил предния постоянен резец, Боряна заявила, че повече не е отговорна за него. Тогава си извоювала свободата и получила своя достоен живот на тийнейджър.

Момичето на татко Бурьо – така я наричал баща ѝ, когато бил ядосан. А иначе – Бубе. „Татко запали и у мен, и у брат ми истински интерес към техниката“, спомня си Боряна Радева. „Беше машинен инженер, рационализатор и изобретател – той създаде машина за ампули, която намери приложение в медицината. Мама харесваше история, много ѝ се удаваха езиците. Големият ми син е наследил от нея този енциклопедизъм, богатия речник, разностранните интереси. Аз обаче хванах клещите и отвертките. Записах машиностроене в Икономическия институт, после и право факултативно и така започна всичко. Първият ми студентски стаж беше в Радомир, в завода за тежко машиностроене. Бях в дирекцията, която оферираше цените и правеше договорите. Първата ми месторабота беше в Комбината за заваръчни устройства – КЗУ, един от мастодонтите по соца, който се занимаваше с производството на тръби, резервоари и цистерни по цял свят. Тоест заваряване и построяване на газопроводи и складове за съхранение на гориво. Там са ми най-големите учители – в задграничната дирекция. Имахме обекти в Кувейт, Чехословакия, Гърция... Много наши специалисти работеха в чужбина. Участвахме в търгове, печелехме, организирахме екипи. Да купиш метал, да го изнесеш, да го завариш, да минат дефектоскопистите – всичко ми беше ясно от край до край. И през 1992 г., когато държавната работа намаля и се създаде възможност за бизнес, трябваше да опитам сама”.

Gedore и третото дете Започнала бизнеса си без страх. Била научена да пазарува от цял свят и да доставя до която и да е точка. Боряна говори за фирмата си като за третото си дете, което тази година става на 25 години. Започнала със съдружниците си с внос на инструменти. Вкарали от Германия стоки, от които пазарът имал огромна нужда. Едно от нещата, с които се гордеят Боряна и съдружниците ѝ, е вносът на инструменти Gedore от оригиналната германска фирма.

Евромаркет е представител и на американската фирма Lincoln Electric, която пише и учебниците по заваряване. „Сега най-големите строителни компании работят на големите обекти с наша техника и с обучени от нас заварчици. Като цяло всички съществени проекти, осъществени в България през последните 20 години, са изградени с машини и оборудване, доставени от нас”, гордее се Боряна и не пропуска да отбележи ролята на своя доверен бизнес партньор. „Без Димитър Илчев до себе си нямаше да постигна този успех и нямаше да бъдем компанията, която сме днес. За нас често казват, че аз съм огънят, а той е двигателят на нашия бизнес. Не мога да не спомена и всички служители на Евромаркет, чудесен, сплотен и професионален екип. Всичко, което сме изградили, е с тяхна помощ”.

Отпечатъкът на Куба „Най-хубавият период от живота ми е в Куба, където заминахме заради работата на татко. Стоях там 5 години, а брат ми – 11. Учех в българското училище „Христо Ботев“, научих испански. Здрави родители, слънце, усмивки, с носталгия си спомням за това време. Растеш с любов, в идилия. Откакто се върнах, не съм ходила повече като турист. Мои приятели бяха и казват, че доста са си поплакали от това, което са видели. Нашата Кубита...
Много танцувах там. Без да го осъзнавам. Там всичко е музика. Не зная как съм научила стъпките на латино танците. Просто нямаше как някой да стане да танцува и ти да стоиш. Като дойдохме тук, най-хубавият комплимент дойде от колега: „Бубо, като чуя латиноамериканска музика, се сещам за теб”.

Докато снимаме Боряна Радева в дома ѝ, от телефона ѝ звучи само латино музика (Ромео Сантос, най-добрият изпълнител на бачата – пояснява домакинята ни), а тя припява и дори танцува. Разказва за това как там обожават децата, как винаги има кой да ти каже нещо хубаво, но преди да се впусне във флирт, се информира дали имаш новио – приятел. Веднъж срещнала едно момче, което сякаш било излязло от песента „Онези зелени очи, които никога няма да забравя“. Хорхе бил колумбиец и си имал новиа, но с Боряна станали големи приятели.
Боряна пази в папка снимки на Фидел Кастро, публикации за него, както и за Йорданка Христова. В нея е и онова прословуто писмо, изпратено до всички поканени на рождения му ден, в което обяснява защо той няма да се състои, както и защо той се оттегля, предавайки пълномощията си на своя брат Раул Кастро.

Малките неща или сълзи в бутика на Chanel Един ден, включвайки телевизора, Боряна видяла, че на главната улица в стара Хавана Chаnel представя круизната си колекция, вдъхновена от Куба. Онемяла. Казва, че и до днес настръхва, като си спомня имплементираната в жакетите петолъчка, която Че Гевара носел на шапката си. Скоро след това, пътувайки в чужбина, влязла в бутик на Chanel и си купила огърлица, в която били вплетени същите онези кубински звезди. И се разплакала... Така се разплакала, че и момчето в бутика се просълзило, заразено от нейната емоция. И добавило като подарък към огърлицата една красиво изработена хартиена гардения – като от песента Dos Gardenias, една от любимите на Боряна. „Понякога не осъзнаваме колко много означават малките неща. Един накит, една звезда, едно хартиено цвете... Връщат ме към милион безценни спомени”, споделя Боряна.