От Париж си донесох... прекрасни спомени и видеодневник, който се превърна в клип на „Любов“.

Най-много ме е страх от... самотата.

Гърдите ми са... пълни с вдъхновение.

Последната задача, която реших, беше... с логаритми.

Лесно смятам наум, защото... математическата гимназия си е математическа гимназия.

Вярвах много силно, че... музиката ще е моят път… и то се материализира...

Карам колело само с каска, защото... знам, че е по-безопасно да карам с каска, но истината е, че никога не го правя. Много обичам да карам колело. Живея до една от най-дългите велоалеи в София и редовно в пролетно-летния сезон се придвижвам с него.

Пия кафе, когато... обстоятелствата са форсмажорни. По принцип не пия кафе, предпочитам чай.

Ако имах животно, щеше да е... пак прекрасната ми Айра.

Времето навън ми влияе... адски много на настроението. Не че когато е мрачно, съм тъжна, но слънчевото време винаги кара на лицето ми да изгрява суперширока усмивка.

Последния път, когато мерих краката си, бяха... секси. (Краката на Михаела са дълги 114 см – б.р.)

Ако можех да избирам, бих живяла през... една пряка от студиото, за да ми е максимално близо.

На нощното ми шкафче има... винаги по няколко книги. В момента чета „Афоризми за житейската мъдрост“ на Артур Шопенхауер, „Любов“ на Елиф Шафак и „Помниш ли“ на Димитър Калбуров. Все ги започвам по няколко едновременно.

Не излизам без... телефон, ключ, пари и усмивка.

Никога няма да сложа... категоричен край на общуването си с човек, който е бил важен за мен в миналото.

На зъболекар ходя, когато... има нужда.

Последно вкъщи свърших… тоалетната хартия.

Последната ми диета се състоеше в... балансирано и здравословно хранене.

Мисълта, в която вярвам, е... че най-доброто предстои.

Чукам на дърво, когато... няма солница наоколо, за сол през рамо.

За последно казах „по дяволите“, когато... май изобщо не ми е в речника тази фраза.

Когато порасна, ще стана... не бързам да пораствам.

Сънят, който си спомням, е… Всяка нощ сънувам, но след като отворя очи, рядко ги помня, ако не си го преразкажа веднага. Обикновено сънувам много шантави неща. В тези случаи, когато се колебая дали е сън или реалност, имам няколко трика, с които проверявам. Един от тях е да промениш осветлението в помещението. Отиваш до ключа за лампата, натискаш го и ако сънуваш – нищо не се случва. Не можеш да изгасиш светлините. Опитайте... Тогава започва забавата. Знам, че сънувам, и правя някакви щури неща – скачам по покривите на високи сгради или опитвам да летя.

Обичам да правя селфи, когато… искам да запечатам някой як момент, а няма кой да снима вместо мен. Тогава прибягвам до самоснимачката.

Заболя ме, когато… Най-силно боли от лоши хора, на които незнайно защо си подарил доверие. Но това са уроци.

Лондон или Париж… Барселона!!!

От любовта научих, че… отговорът на всеки проблем, който ти се изпречи, и на всеки въпрос, който си задаваш, мотивацията ти за всяко действие трябва да бъде тя – любовта.

ТЕЛЕФОНЪТ

Съвсем скоро си взех новия Huawei P10 и още не мога да му се нарадвам. Има страхотна камера, което в моята професия е много полезно. Отскоро се увличам и по фотография. Дори мисля да се запиша на курс за снимане със смартфон, нещо съвсем иновативно, което събуди любопитство ми. Когато съм на път, не винаги имам възможност да взема лаптопа си с мен и благодарение на телефона върша страшно много работа – от записване на идеи за песни до слушане на дема за финални довършителни детайли. Отговарям на имейли и интервюта. Буквално не мога без телефона си. Трудно ми е да си представя как са се справяли нашите родители във времето, когато стационарните апарати са били единственият начин за комуникация. Майка ми ми е разказвала за уговорките тип „Бъди си вкъщи в 3 часа – ще ти се обадя“. Странно е, но може би са живели много по-спокойно.