Какви снимки имаш в смартфона си Huawei P10... В момента снимам всичко – красиви дневни и нощни пейзажи, концерти, докато пътувам по работа или за забавление, всичко, което ми е интересно и което е част от моето всекидневие.

Използваш ли филтри, обичаш ли да си играеш да обработваш кадрите... Не ме бива много с филтрите, но сега разучавам вградените функции на Leica камерата на Huawei P10. Много ми допада възможността за панорамно селфи. Идеята на тази опция е с предната камера да можеш да снимаш повече хора, без някой да остане с „отрязан“ крайник. Удобно е, защото в един кадър можем да се сместим голяма приятелска компания или екипът ми, или просто да си направим семейна снимка по празниците у дома.

Смартфонът помага ли ти в работата ти като артист... изключително много. Живея на колела и много от нещата върша през телефона си.

Спасявало ли те е супербързото зарядно... Не веднъж. Наистина става много бързо и дори с 20-30 минути зареждане телефонът ми стига за цял ден работа.

Най-странното нещо, за което използваш телефона си, е... като огледало.

Заснемането на клипа в Лондон беше... истинско приключение. Имах много динамична програма. От летището отидох направо на снимачната площадка, където се запознах и имах честта да работя с някои топгримьори и фризьори в Англия. След края на снимките се прибрах в хотела изтощена, спах няколко часа и веднага летях обратно за ангажимент в София. Интересно е да работиш с екипи извън България, полезен опит е. С гордост установих, че никак не сме за изхвърляне и в много сфери се справяме на ниво, съизмеримо със световните стандарти.

НЕЙНИТЕ #perfect10

1. Айра – моят йоркширски териер. Най-добрият ми приятел и учебник по безусловна любов. Тя е два килограма и половина щастие. На година и половина е. Структурата на козината на тази порода е с над 90 процента сходство с човешката коса, заради което не пуска никакви косми и не предизвиква алергии, което в комбинация с дружелюбния й нрав и способността й да се сприятелява за секунди прави възможно пътуването й с мен навсякъде.

 

2. Време за музика – този часовник има много забавна история. Подарък ми е от приятел, който от години живее в Лондон. Една вечер преди изпит по пиано, още като студентка в Музикалната академия, решавам за последно да преговоря материалите, които имам да свиря за следващия ден. Погледнах часовника, за да се ориентирам колко време имам, той показваше 8 без 10. Няколко часа и доста нотни листи по-късно отново го погледнах, а той продължаваше да показва същия час. Оказа се, че батерията му е изтощена, но толкова ми хареса метафората, че времето спира, когато се потопя в музиката, че никога повече не сложих нова батерия. Стои си закачен на стената и днес, без да тиктака, за да ми напомня, че винаги е подходящо време за бягство чрез музика.

3. Електронната книга – много обичам да чета. С честите пътувания покрай музиката винаги половината ми багаж беше зает от книги. Електронната ми книга може да побере повече от 700 заглавия в няколко грама, което е страхотно удобство. Да, няма я миризмата на хартия, но и не ти тежи. Нещо като своеобразна подвижна библиотека, която можеш да събереш в задния си джоб.

4. Барселона – столицата на Каталуния е едно от най-любимите ми места, на които съм била. Миналата година за първи път бях там и си обещах, че ще опитам да се връщам поне по веднъж всяка година. Барселона е слънце, Барселона е щастие, Барселона е Гауди, сангрия и усмихнатите, страхотно зареждащи хора. Духът на града е несравним и нямам търпение да се върна отново.

5. Чашите са ми слабост. Всъщност може да се каже, че ги колекционирам. Голяма част от чашите, които съм си купувала, са от пътувания или защото са ме впечатлили от някоя витрина. Имаше период, в който за всеки личен празник приятелите ми подаряваха чаши. Понякога, когато седнем в заведение и ми сервират напитка в чаша с интересна форма или цвят, моля да ми я включат в сметката, за да мога да я добавя към колекцията. Любопитно е, че в резултат имам не повече от 3 сервиза, но за сметка на това десетки чаши, които са по една от вид.

 

 

6. Ярко червило – това си е моята запазена марка. Във всекидневието си ходя почти без грим и яркото червило е моето спасение и бърза реакция при изненадващи лични или професионални срещи. Притежавам всички нюанси, които можете да си представите от червено-лилавата гама. Обичам този цветен акцент в грима и дори за официални събития редовно залагам на класическата комбинация – очна линия и червено червило.

 

 

 

 

7. Dixit – обожавам настолни игри. Благодарение на работата ми успявам достатъчно време да прекарвам на шумни места с големи компании, танцувайки, пеейки, забавлявайки се. Предполагам, че заради това в свободното си време предпочитам да си остана вкъщи в компанията на най-близките ми, да слушаме хубава музика, да си говорим на вълнуващи теми и да играем настолни игри. Имам поне 10 различни – от „Монополи“, „Скрабъл“ и „Игра на тронове“ до „Не се сърди човече“. Най-любимата ми обаче е „Диксит“. Страхотна асоциативна игра, която изисква въображение и бърза мисъл.

8. Обувки – не се чувствам добре, когато обувките не са ми удобни. Като всяка жена правя жертви понякога, но определено не съм от хората, които в името на „красотата“ са готови да ги боли… много. Този сезон съм суперщастлива, че успях да открия модел обувки, които да са едновременно красиви, с висок ток, в крак с модните тенденции и безкрайно удобни! Та ето ги.

 

 

 

9. Star Wars – голям фен съм на сагата. Чакам като Коледа излизането на всеки нов филм, обвързан с историята. Няма да говоря надълго и нашироко как този филм е променил хода на съвременното кино с ефектите и мащабите си, нито за музиката, която е емблематична, тези неща са излишни. Обичам Star Wars и имам тениски, раница, чадър, чиято арматура е светлинен меч (велик е!), буркан за сладки във формата на BB-8 и т.н. Вдетинявам се, когато видя нещо с логото на филма, в главата ми засвирва темата на Дарт Вейдър и той ми нарежда да си го купя (хахах!). Споделям ви собственоръчно сглобените лего фигурки на Дарт Вейдър и един стормтрупър.
П.П.: Знаете ли, че за прототип на очите на куклата на Йода са използвани очите на Айнщайн. Яко, а? ;)

10. Розови очила – избирам ги заради метафората, която стои зад тях. Далеч съм от крайните оптимисти, които са с широко затворени очи за реално случващите се около тях събития. Майка ми ме е научила обаче, че когато стане напечено, не трябва да се паникьосваш или да започваш да мрънкаш, а рационално, с усмивка да сложиш розовите очила, да се стегнеш и да си решиш проблемите.