Ето, сутрин аз пия кафе с една лъжица домашно, селско масло вместо сметана, защото по магазините не мога да намеря сметана, която да е без консерванти. Когато сутринта получа мазнина, огладнявам по-късно. Слушам тялото си. А то ми казва – не съм гладно, защото ти си ми дала силички. Снощи вечерях към 11, защото работя по 12 часа на ден. Тялото ми така поиска. То е здраво и се справя с храната. Днес на работа си нося козе сирене, пълномаслено овче кисело мляко и чушки, които вчера вечерта опекох във фурната и ги обелих. Ако не съм на работа, щях да добавя и много чесън. В офиса имам още кашкавал и сега ще отида да си взема хляб от лимец.

Питаш ме дали не тренирам нещо. Ходех на аеробокс, сега тренирам основно агрофитнес на вилата на село. Ето, гроздето за виното, което направих тази година, съм го мачкала сама, с крака.
Аз не продавам диети. Всеки, който си мисли, че в книгата е описана диета, която може да вземе и да следва, се заблуждава. Диетите са за отровени тела, които не могат да преработват храната. В книгата ми има принципи. Начин на живот.

Проблемът е в това, че в нашето общество отслабването се приема като естетично решение, решение за това как да изглеждаме. Клишето за красота в момента се диктува от медиите, от пазара. Това, което искам да променя с тази книга, и в момента вече имаме цяло движение, са клишетата – що е красота, защо трябва да отслабнем. Желанието на една жена да отслабне, за да бъде красива и сексапилна, ерго – щастлива, като принцип е абсолютно грешно. Жената е красива и щастлива не когато е слаба и демонстрира желание за секс, а когато излъчва здраве, енергия, положителна нагласа. Тогава тя в действителност привлича отсрещния пол. Не защото е гримирана, с 36-и номер дрехи или има пайети.

Щастието е да изживееш живота си добре. Тогава имаш млад дух. Мама на 72 е млада. В момента е ядосана на мъжа си, който е неин връстник, защото й изневери с по-млада, на 60 и нещо. И си търси седми съпруг. Тя живее щастлив живот. Жените в България до такава степен сме се превърнали в самобичуващи се същества, че стигнем ли възрастта 40, забравяме за себе си. Младост е да си здрав и енергичен. Както казва една будистка поговорка – искам да умра млад, но да се случи колкото се може по-късно. И няма никакво значение дали си 50 или 52 килограма. Отслабването, за което аз говоря в тази книга, е страничен ефект на здравото тяло.

Сега аз имам два пъти повече енергия, по-работоспособна и конкурентноспособна съм. Имам и сили за много повече интереси, започнах да уча богословие. Не го правя заради кариерата, а заради моето си лично желание за знание.

Следващата ми книга ще се казва „На какво не ме научи мама“. А тя не ме научи, че на къра бабите ни не са си казвали – аз днеска трябва да изхабя 350 калории и като видя сянката да стига до онзи храст, значи е време да изям едното яйце. Баба ми не го е правила, а е имала 8 деца и щастлив полов живот до старини. В момента, в който една жена се поддаде на клишетата да бъде модерна, лъскава, гримирана, отслабнала и красива, за да е сексапилна, тя тръгва на лов в грешната гора. И започва да дири пътечки, диети, дрехи, гримове, козметика, процедури. В гората, за която говорим, истинската, в която хилядолетия наред нашите предци са живели и от която произлизаме, щастието, младостта, енергията, удоволствието от живота са продиктувани от съвсем други обстоятелства. На първо място от здравето, липсата на клишета и придържане към нормалните традиции.

Аз съм хормонално щастлива жена, учтиво казано. Имам партньор, когото храня без химия, така че той да е щастлив и енергичен. И да има ищах. Трябва да храниш мъжа си така, че той да те ощастливява редовно, както е редно по българските стандарти, до края на живота си. Това е истината.

Третата ми книга ще се казва „Изповед на една лека душа... жена“. Тя е за взаимоотношенията мъж-жена и е много политнекоректна. В нея мъжете са мъже, жените са жени. Няма трети пол. Вярвам, че жената трябва да се върне към сакралната си роля, тя е тази, която има мъдростта да лекува с ръцете си. От това, което тя слага на масата, зависи здравето и щастието на семейството, на децата и на мъжа й. Има много хубава българска поговорка – какъвто си го направиш, такъв ще си го използваш... режима.