Колко време продължиха снимките?

Различно за различните актьори. За мен – два месеца. Имаше много инфарктни моменти. Например трябваше да карам кола с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър вътре. Аз карам мотори, но изпитвам панически ужас от коли и нямах шофьорска книжка. Наложи се да изкарам по бързата процедура. На снимките ми осигуриха инструктор – една много готина и луда пакистанка. Хвърлиха ме директно в дълбокото – градско, кръгови, всичко, при това в Шотландия, където бяха снимките и където са с десен волан. На снимките трябваше да развия скорост около 100 км/ч, при това през нощта, със суперсилно осветление вътре в колата, което те заслепява допълнително, с тези актьори до мен, плюс това си имах и реплики, трябваше да съм си в ролята и т.н. Отгоре на всичко една лисица ми излезе на пътя... И си викам: защо не я снимат тази сцена на платформа, както се прави обикновено – т.е. колата е качена на платформа, тегли я ТИР, а актьорът само се прави, че кара. Защо трябва да е толкова реалистично всичко! Но се справих. В началото Джони, който седеше до мен, беше доста неспокоен, понеже знаеше какъв шофьор съм, но после се отпусна и той. Сюрреално беше, казвам ти.

Какви са тези хора извън снимачната площадка – режисьорът, актьорите? Имахте ли време и възможност за по-лично общуване?

Дани Бойл на снимки – няма да го видиш кисел, тъжен, намусен. Като дете е. Винаги е много енергичен, без значение колко време вече стои на крак. Танцува си. Нямам идея колко необятен е светът в главата му. Например снимките продължават много дълго, всички сме суперизморени, вече сме влезли в овъртайм, студено е – в Шотландия, където бяха снимките, е адски студено, често вали, много е влажно и духа силен вятър от Северно море – не сме имали време за нормален обяд... Някои хора мрънкат, заспиват и изведнъж се появява Дани с блестящ поглед, пълен с енергия... Той е като батерията на целия механизъм. С актьорите ходехме понякога на обяд или вечеря. Иначе всеки си почива в караваната или хотела. Не ни пускаха много-много да излизаме, защото навсякъде около снимачната площадка имаше папараци. Иначе актьорите – и Юън, и Робърт, и Джони, и Юън Бремнър – са професионалисти. Имат си обиграно поведение. Робърт и Джони са по-непосредствени, Макгрегър е по-затворен. Аз имах най-много снимки с Джони. Мисля, че в миналото на Робърт Карлайл има нещо, което го свързва с биографията на персонажа му в „Трейнспотинг” Бегби, но сега е много по-спокоен, по-заземен.

Ти какво правеше, когато нямаше снимки?

Веднага си купих на старо колело и си го карах и си намерих лостове за тренировки. Освен това правих и хайлайн тренировки. Хайлайн е новата ми мания – опъваш една еластична лента между две дървета например и вървиш по нея, балансираш, като в цирка. Рекордът засега е на един човек, вървял по лента с дължина 1 километър, опъната на над 600 метра над земята. Та си тренирах хайлайн, макар и на два-три метра само, защото бях подписала договор, че съм длъжна да оживея до края на снимките. Тренирах и крафт мага – най-ефективната система за самозащита, въведена от израелската армия. Много е ефективна наистина, за една година ставаш нинджа. Аз повалих един огромен руснак на тренировките – не е въпрос на сила, а на техника.

Това с хайлайна е като метафора на живота, не мислиш ли?

Точно така е. Казват, че в живота всичко опира до баланс. Все едно веднъж като намериш баланса и си готов. Обаче не е така. Докато ходя върху лентата, аз първо намирам баланс за единия крак, после за другия, и после пак за единия, и пак за другия... После, да кажем, излиза вятър и трябва да се съобразя и с него, значи – отново да намеря баланса. И така продължава. Непрекъснато трябва да откриваш баланса.

Някаква смешна случка от снимките спомняш ли си?

Да, с папараците. Беше в самото начало, снимахме първата сцена на открито. Застанала съм аз отвън и папараците ме виждат и чувам, че започват да се питат: Коя е тази, коя е тази? Реших да си поиграя и отидох при тях широко усмихната: Здравейте! – викам им. – Аз съм от масовката и исках да ви помоля, ако излезе някоя от звездите, аз ще застана до нея, а вие да ме снимате. Много ви моля, понеже вътре не разрешават да се снимаме със звездите. И папараците всичките: Да, да, много е гадно това, че не дават. Добре, ще те снимаме. И като излезе Джони Лий Милър, аз веднага се лепнах зад него и направих най-безумната физиономия в смисъл: Виж ме, мамо, с кого съм! Тази снимка обаче после обиколи медиите и Джони ми писа: Видя ли, проработи ти планът. Много смешно беше.

Как ще коментираш сцената „В легло с Юън Макгрегър”?

Как да я коментирам?! Това не ми е първата такава сцена. Зад тази снимка има 15 човека екип, като се каже „стоп”, веднага идват с халати, пантофи... На терен няма нищо пикантно в тези сцени. Понякога са доста скучни. Аз не възприемам така хората – като секссимволи, като звезди, по фенския начин. Тези хора ме вълнуват с това, което правят, а не защото са секссимволи.

Какво направи, след като свършиха снимките? Как дойде на себе си?

Имахме един снимачен ден в София, на гара Подуяне. Дани Бойл много я хареса. После двамата с оператора Антъни Дод Мантъл отидоха до Бузлуджа, защото дъщерята на Дани беше идвала тук и беше много впечатлена от паметника. Обаче комплексът беше затворен и не успяха да го видят. После направихме прощално, финално парти в едно заведение с разкошна панорама близо до парламента. И доста си поплакахме на това парти. Винаги става тъжно накрая, понеже се разделяте, а сте си били най-близките хора в продължение на месеци. В тази продукция нямаше случайни хора, всички имаха огромен опит и всичките казваха: „Много е самотен животът, който водя, обаче не мога да се откъсна от този свят, от тази илюзия”.

А ти как се откъсна?

Като приключихме и се върнах в България, изпаднах в депресия, във вакуум. Имах чувството, че за тези три месеца снимки съм изживяла цял един отделен живот. Продължихме да си пишем с Дани и с актьорите, с хора от екипа, но изпитвах чувство на празнота, на тъга. Сладка тъга обаче, не потискаща. Според мен след всеки по-голям проект един актьор трябва веднага да започне да прави нещо, за да се откъсне от миналия проект и да се заземи. Да не гледа назад. Аз така и сервитьорка съм била. Сега след края на снимките отидох на едно любимо мое място – Олудениз в Турция. Много добре ми се отразиха слънцето и морето след цяла година на студ и дъжд. Страхотно е това място, живописно – заливи, водопади, хотели, разположени на доста стръмни хълмове. Там отново се върнах към катеренето. Дори сега, след интервюто, отивам в залата на Софийския университет да се катеря.

И какво ще правиш сега?

Очаквам резултатите от кастингите за новите „Междузвездни войни”, и за „Мисията невъзможна 6“.