Разкажи най-напред за „Т2 Трейнспотинг“. Как стана така, че снима главна роля в продължението на този емблематичен филм под режисурата на този невероятен режисьор?

Тъкмо бях решила, че е време да си търся агент, който да ме представлява, и с мен се свързаха от една много голяма кастинг агенция в Лондон. Бяха гледали филма „Райска стая“ (на Йост Ван Гинкел, който бе холандското предложение за Оскар за 2015 г. и в който Анжела е в главната роля – б.р.) и ми предложиха да ме представляват. Отговорих им, че скоро ще пътувам до Лондон за снимките на един късометражен филм и че тогава ще говорим. Точно в този период снимахме втория сезон на „Връзки“ и бях изключително натоварена.

Един ден видях, че имам мейл от въпросната агенция, озаглавен „Трейнспотинг 2“. Ръцете ми трепереха, докато го отварях. Пишеха ми, че въпреки че все още нямаме договор, смятат, че може да съм подходяща за ролята, и ме питаха дали искам да ме предложат. Е не, не искам!!! Бях много изненадана и не го приех насериозно, но, разбира се, казах „да“. Започнаха да ми изпращат задачи за видеокастинги. Например трябваше да изиграя ролята на Мерилин Монро в определена сцена от „Някои го предпочитат горещо”. Това се прави, защото на този етап не искат да си издават сценария, тъй като не се знае въобще дали ще те вземат и затова ти изпращат референции – епизоди от известни филми. Трябваше да направя няколко такива – селфтейпс се казват – със сцени от различни класики. След всеки ми пишеха, че продължавам нататък, и ми изпращаха нова задача. Бях супернатоварена със снимките на сериала, нямах никакво време да се наспя, едва успявах да си организирам тези видеокастинги, защото за тях ти трябва и някой, който да ти подава репликите, и да ти нагласи светлината, камерата. Много пъти се налагаше аз сама да си правя всичко и дори да си заснема сцена, като се правя, че някой ми подава репликите. Сама си монтирах видеата. Отгоре на всичко точно в този най-натоварен, най-адски период се запознах с баща си.

Запознала си се с баща си?!

Да. Знаеш, че не познавах баща си. Сега случайно се създаде тази възможност и аз я грабнах. Един човек, с когото понякога се засичахме на лостовете в парка, на които обичам да тренирам, ми каза, че го познава и може да ни срещне, и го направи. Беше голям шок за мен. Защото аз не знаех какво е това „баща” – хубаво ли е, лошо ли е. Не знаех как ще ми се отрази, бях много объркана, но реших, че е много важно да запълня тази празнина. Имаше момент на шок, когато се запознахме, но беше готино. Допълни ми картинката, при това в точния момент. Оказа се, че баща ми се е състезавал и е суперотдаден на моторите, така че разбрах откъде идва тази моя страст. Знам, че майка ми преди също е карала мотор, но не е била толкова пристрастена. Между другото, забелязвам, че отново се замисля по въпроса. Баща ми сега ми показва разни чисто технически неща около моторите и ми е като ментор. Майка ми е била млада, когато ме е родила, минала е през всякакви трудности и се е справила много добре. Суперблагодарна съм й за всичко, което е направила за мен. С появата на баща ми обаче получих друго виждане за живота, за мъжете. Имам няколко приятели, които не познават бащите си и покрай моя случай се зачудиха дали и те да не се срещнат с тях. Казах им да го направят. Ако родителят, когото не познаваш, е жив – срещни се с него. Трябва да го направиш.

Значи наистина е преломна година, нямам какво да кажа.

Да, наистина. Нали се сещаш – трябваше много набързо да асимилирам супермного неща, много набързо да порасна. И в същото време правя кастинг за „Т2 Трейнспотинг“ – аз, Анжела, от България! При Дани Бойл, с Юън Макгрегър, Робърт Карлайл, Джони Лий Милър! За какво изобщо става въпрос! Къде съм тръгнала изобщо! Суперсмесени емоции изпитвах – тотално исках ролята и в същото време бях абсолютно неуверена. Един ден те ми писаха, че много са ме харесали и че минавам на следващото ниво на кастинга. Започнаха да ми изпращат вече сцени от сценария на филма. Направих видеокастинг на абсолютно всяка сцена, в която участва моят персонаж. И накрая ми казаха: Канят те в Лондон, искат да те видят на живо. Кастингът беше насрочен за 3 март, а аз на 2 март имам рожден ден. Вечерта преди пътуването ми изпратиха 20 страници текст, който трябваше да науча, и прекарах цялата вечер и цялата нощ на рождения си ден в учене на текст, въобще не си легнах. В 4 часа сутрина бях на летището, в самолета учих текста, в колата, която ме закара до студиото, учих текста. И оттам – директно пред Дани Бойл, кастинг режисьорите и продуцентите. А съм в такъв стрес и в главата ми е ужасен хаос от недоспиване и притеснение. Опитах се да изглеждам свежа и адекватна, но... Кастингът мина доста разочароващо за мен. Мислех само за текста, нямах увереност, че го знам, и затова не успях да се отпусна чисто актьорски. Нямах енергия, забивах на места, бях суперизморена, дорева ми се. Те видяха, че не съм в кондиция, мъчихме се, но нищо не стана. Аз не исках да им обяснявам, че не съм спала и т.н., защото те ми поемат самолетния билет, хотела и не очакват да им се обяснявам и оправдавам. Излязох, разревах се на агента, който ме чакаше отвън, казах му, че според мен съм си изгубила шанса, и го помолих да ме закара до хотела, където да си почина, докато дойде време за самолета ми, който беше по-късно вечерта. Преди това седнахме да хапнем и докато обядвахме, му звъннаха от продукцията и му казаха, че искат да отида отново след два часа. Беше невероятно това, защото аз наистина се издъних тотално. Аз си се усещам – знам кога е било ок и кога е било много зле. В случая беше минало много зле, защото бях като изплашено дете, което едва си държеше очите отворени. Обаче си казах: дошла съм тук, отивам пак и правя каквото мога, ако ще да им припадна в краката. Поусъвършенствах си текста за тези два часа, отидох и им показах поне това. Нямаше блокаж и запъваници, но нямаше и достатъчно игра. Те ми благодариха, че съм се върнала, и така се разделихме по живо по здраво. Прибрах се в София, беше ми много тъжно, но си казах, че поне съм натрупала и такъв опит. И тъкмо си бях взела поуките, след две-три седмици агентът ми звънна и ми каза: Викат те пак в Лондон. Много си ги впечатлила и смятат, че може би този път ще е по-добре. Направихме така, че да получа текста си навреме, да пристигна един ден по-рано в Лондон, да имам време да се наспя, да се настроя. И застанах пак пред Дани Бойл и другите – вече съм си починала, супермного енергия, блясъка в очите, почвам да се шегувам, предлагам различни варианти на дадена сцена. Кастингът минава суперяко. Аз съм във вихъра си. Това ми е най-добрият кастинг досега.

Дани Бойл какво ти каза?

Първо аз самата си казах: Трябва да я взема тази роля. След всичко, през което преминах, просто трябва да я взема. Аз по принцип съм много тежка на кастингите. Винаги ми се иска да избягам и съм го правила дори. Казвала съм ти за „Аве”, но не е само „Аве“, и друг път съм бягала от кастинг. Спомням си как на края на кастинга Дани стоеше такъв един замислен в ъгъла и ме гледаше – а той има точно един поглед на луд гений понякога, с щръкналата си коса – и изведнъж ми каза: Какво стана миналия път? Такава огромна разлика... И аз тогава вече му разказах всичко: за недоспиването, снимките, запознанството с баща ми. Той нищо повече не каза по въпроса. Попита ме дали мисля, че ще мога да се справя, защото това ще е тежък процес. Разбрах, че момчетата – Джони, Юън, Робърт – имат само този свободен прозорец и в следващите три години няма никакъв друг шанс, тъй като те са обвързани с тежки договори, с разни сериали. Казах му, че ще се справя. После излязох навън, където отново ме чакаше агентът ми, и му заявих: Мисля, че взех ролята. Не знам откъде дойде тази увереност. Бях абсолютно убедена, просто го знаех. Бях суперщастлива. Мина още известно време, докато получим официалния отговор. И така. После отново ми се прииска да избягам, както правя винаги, когато силно мечтая за нещо и изведнъж разбирам, че мечтата ми е на път да се сбъдне. Такава съм си – драма куин.