Бяхме пристрастени. И си останахме такива.

Ще ви почерпя с една реплика от „Т2 Трейнспотинг” за начало: "Светът се променя, дори и без нас!" Много ми харесва!

Това усещане, че аутсайдерите седят в гнусния, пълен с боклуци и използвани спринцовки ъгъл на живота, щастливо или нещастно надрусани, и иронично следят с присвити очи канските ти напъни да постигнеш успех в живота и баба ти да те погали по главата с доволство и възхищение, никога не ме е напускало след като гледах първия „Трейнспотинг”. Много филми разказват добри истории, грабващи истории, впечатляващи истории, по-малко са тези, които успяват да те потопят в свое собствено пространство, но единица са тези, които ти дават нова гледна точка към света. За мен „Трейнспотинг” беше такъв филм. Затова го приемам лично, много лично.

Лично приемам, а предполагам не само аз, и новия „Т2 Трейнспотинг” – продължението на първия. Не само заради всичко изброено по-горе, но и заради участието на българската актриса Анжела Недялкова. Анжела, по-точно нейната героиня Вероника, е малката кралица блудница на „Т2 Трейнспотинг”. Или падналият ангел пазител на тези закоравели 45-годишни лузъри (има такива хора – закоравели лузъри), каквито са Рентън (Юън Макгрегър), Сик Бой (Джони Лий Милър), Бегби (Робърт Карлайл) и Спъд, тоест Компира (Юън Бремнър). Тя е точно такава, каквато трябва да бъде с уличния си чар, липсата на цинизъм, детската си усмивка, дори с невинността си. Всъщност в нейните очи – очите на днешните 20-годишни – се оглежда изминалото между двата филма време.

Бруталният начин, по който героинята на Анжела Вероника влиза във филма, е нещо като есенция на стила „Трейнспотинг”– микс между шок, карикатурна разюзданост, на ръба между смешното и отвратителното, проникнати обаче от една делничност, дори баналност. Сюжетът между другото е абсолютно без значение в „Т2 Трейнспотинг”.

Знаете ли каква е ролята на Дани Бойл? Ами той е Диджеят. Той дирижира ритъма, той ни дава музиката, той е Властелинът на това парти, в което всеки – от сценаристите Ървин Уелш и Джон Ходж (какъв диалог!), през сценографа Вероник Мелъри и художника Патрик Ролф, оператора Антъни Дод Мантъл, актьорите, монтажиста Джон Харис – е точно на мястото си и е най-добрият. Ето малко детайли:

„Т2 Трейнспотинг”, се разгръща под вечно натежалото от дъжд шотландско небе, в покрайнините на Единбург, в такива буренясали, западнали, хулигански свърталища, в които кракът на всеки трезвомислещ, зрял, балансиран човек с добра кариера, добро семейство, добра кола, добри кредити няма да стъпи посмъртно. И в които нашите безнадеждни четирима герои – кой от кой по-зле така да се каже – са си като у дома. Трескавият монтаж, който често прилича на халюцинация, в нито един момент не е маниерен и не е самоцелен.

Саундтрак – начело с "Lust for Life" на Иги Поп, но в ремикса на "The Prodigy" – който пулсира във вените на героите, а не е просто фон.

Великолепната четворка актьори, в която Робърт Карлайл е олимпийско чудовище, Джони Лий Милър и Юън Бремнър са неговите ярки подгласници, а Юън Макгрегър... ами той си е Юън Макгрегър. Всъщност изминалите 20 години най-безмилостно са минали именно през него и той категорично вече не е онзи Рентън отпреди две десетилетия – кльощавото 20 и няколко годишно момче с вечно зачервените от хероин очи, което после отиде в Холивуд и стана звезда. И сега е тежък, много тежък. Флуидността му е отлетяла завинаги, което според мен не важи за другите актьори.

Нали казват, че лотосът израства в калта? Така е и с магията на „Т2 Трейнспотинг” – някъде в цялата гадост и боклучавост на битието, между предателствата, измамите, тъпото общество, което непрекъснато ти обяснява какво да правиш и какво не, вече е покълнало едно цвете и то е нежно, красиво и невинно и ...

... и в този момент от нищото се появява лудият Бегби с ножа си и опръсква лотоса с кръв. И всичко започва отначало.

 Това е „Т2 Трейнспотинг”. Обаче това е и животът.