Всичко започна с едно главоболие – оказа се, че съм вдигнала кръвно. Докторът ми изписа хапчета. После ми пусна изследвания на холестерол и триглицериди. И като видя, че нивата на холестерола ми са над горната граница на референтните стойности, ми предписа лекарство за понижението им. Платих си за допълнителни изследвания на нивата на добрия и лошия холестерол и на още рискови фактори, като хомоцистеина. Оказах се рискова група за сърдечно-съдови заболявания. И пак лекарства. Признавам, че не ги вземам. Искам да зная повече за причините да вдигам кръвно и да поддържам високи стойности на холестерола. И тъй като смятам, че ние сме това, което слагаме в устата си, реших да поговоря с диетолог. Така зададох въпросите, които ме вълнуват, на д-р Мария Николова.

Колегите си спомнят как в миналото са имали възрастово обусловени норми на холестерола. По отношение на нормите, които различните съсловни организации дават като таргет, те зависят и от това дали човек е имал сърдечно-съдов инцидент или други придружаващи метаболитни заболявания (нарушения във въглехидратния метаболизъм, метаболитен синдром и пр.). Не бива да забравяме, че холестеролът в крайна сметка има редица функции в организма. Той е структурна единица на клетъчните мембрани, влиза в състава на мозъчните структури. На холестеролова основа са голяма част от хормоните – половите, тези на надбъбречната жлеза, витамин Д. Ето защо е необходимо да се запази балансът в организма. И да не се гледа само един симптом – например повишените нива на холестерол, а да се лекува пациентът като цяло с придружаващите заболявания, да се съобрази моделът му на хранене, физическа активност, тютюнопушене, алкохолна консумация и пр. Но да не забравяме, че диетотерапията е само част от цялостната грижа за пациента и в този ред на мисли да напомним, че вътрешната, ендогенна синтеза на холестерол многократно надвишава хранителния прием на холестерол.

Освен холестерол, ние приемаме с храната и различни по степен на наситеност мастни киселини (обичайно препоръките са за ограничаване на наситените мастни киселини и елиминиране на трансмастните киселини), въглехидрати, белтъци, витамини, минерали, редица биологичноактивни субстанции. В последните години се натрупват все повече нови данни за това, че не мазнините са причина за всяко зло, а за ролята и на въглехидратите (особено добавените захари).

Интересно, че първото, което ми дойде наум като превантивна мярка, е да спра да консумирам мазнини.

Човек трябва да прави разлика между различните типове мазнини и в частност типовете мастни киселини в състава им – мононенаситени, полиненаситени, наситени и трансмастни киселини (ТМК). Още от 90-те години на миналия век научноизследователски екипи и компании търсят начин да се променят технологиите и рецептурите за производството и използването на напълно и частично хидрогенизираните мазнини. Един пример е разликата между новите меки маргарини за мазане и т.нар. твърди маргарини, влагани в редица сладкарски изделия. В меките маргарини няма трансмастни киселини. Има ги в частично и напълно хидрогенизираните растителни масла (да се четат етикетите на сладкарските и шоколадовите изделия!), в пържените храни, в пуканките за микровълнова печка. Средният прием на ТМК през 2006 г. в Европа е бил 5 г на ден, а през 2014 г. – между 0,6 и 1,7 Е% при деца и 0,5 и 2 Е% при възрастни.

Налага се да обясните понятието енергиен процент, досега не съм го срещала никъде.

Ако менюто ви за деня е 2000 калории, един енергиен процент означава до 2 грама трансмастни киселини. Препоръките за обща консумация на ТМК на популационно ниво в България са за прием до 1Е%, а препоръките на EFSA, Дания, Холандия, САЩ са „толкова ниски нива, колкото е възможно“.