А трябва ли да се тревожа, ако общият ми холестерол е 6,88?

На първо място трябва да се оцени причината за тези нива на холестерол – възраст, наследственост, начин на живот и хранене,тютюнопушене, повишено кръвно налягане, придружаващи хормонални и метаболитни нарушения. Добре би било да се изчислят и индекси на съотношение между общия и добрия холестерол; лошия и добрия холестерол, а не единствено и само абсолютните стойности на липидните показатели. При вас общият и лошият холестерол са над препоръчителните референтни граници, но и добрият също е висок. Така че при изчисляване на отношението между тях е под препоръчителните нива, т.е. е нормално. Но винаги трябва да се внимава при жени с високи нива на добрия холестерол, че това отношение би могло да е нормално, както е и във вашия случай, и въпреки това да има здравен риск. Ето защо е нужно показателите на липидния профил да се анализират и по отделно и като съотношения. Нормални са нивата на триглицеридите ви. Но според мен пациентът трябва да се проследи в динамика, да се оценят и условията, при които са направени изследванията (подлежащата диета, режим на хранене, особено при вечерно прехранване с богата на мазнини храна). За мен най-добре е да се подходи екипно към проблема (кардиолог, ендокринолог, диетолог) и да се съчетава диетотерапията с медикаментозна терапия, с промяна в начина на живот, като препоръките се променят съобразно промяната в състоянието на пациента.

Вие гледате отново много изолирано и едностранчиво, насочено към един или два показателя. Оценката на статуса на пациента включва и други показатели, освен разширен липиден профил. А диетотерапията разглежда ефекта на цялата диета, а не на изолиран нутриент или продукт. Да, нерафинираният зехтин е източник на моно- и полиненаситени мастни киселини, както и на растителни стероли – все нутриенти с позитивен ефект върху липидния статус на организма. Но не всичко здравословно е нискокалорично (все пак трябва да правим и енергиен баланс на диетата, баланс на макро- и микронутриентите) и е наивно да смятате, че пиейки зехтин, ще излекувате дислипидемията си.

Все пак какви и в какво количество мазнини препоръчвате да приемам?

Настоящите препоръки за прием на мазнини са между 15 и 30 Е%. При оценка на фактическото хранене на популацията в България се установява прием на 35-38 Е%. Подобни са резултатите и в други европейски страни. Но идва въпросът не колко, а какви са мазнините. Всяка държава си има препоръки за прием на мононенаситени, полиненаситени мастни киселини, трансмастни, омега 3 и омега 6 наситени мастни киселини. Препоръките при установена дислипидемия са за изключване приема на ТМК и ограничаване приема на наситени мастни киселини до 7 Е% за сметка на моно и полиненаситени мастни киселини (омега 3 и омега 6). Течните масла обичайно са източник на ненаситени мастни киселини. Колкото по-твърда е мазнината, толкова е и по-висок процентът на наситените мастни киселини в нея. В последните години стана ясно, че атерогенният потенциал на различните НМК е различен. Но аз защитавам тезата, че никой не консумира изолирано само миристинова или стеаринова мастна киселина. Някои растителни масла, като кокосовото, палмовото, какаовото, са източник на повече НМК, докато свинската мас е източник на олеинова мастна киселина, рибеното масло – на дълговерижни омега 3 ПНМК (ЕПА и ДХА).

Кои мазнини са по-малко опасни за здравето ни след термична обработка?

По принцип високата температура променя качествата на всички макронутриенти – и на белтъците, и на мазнините, и на въглехидратите. При пържене има риск от генериране на трансмастни киселини, акролеини, които дразнят стомашно-чревния тракт. Продължителната високотемпературна обработка на масла, богати на ненаситени мастни киселини, е също неблагоприятна, тъй като различните по степен на ненаситеност мастни киселини по-лесно се окисляват. Най-добре е месата да се пекат по-продължително време на по-ниски температури, маслата да се добавят в края на термичната обработка на готвените ястия. Ако ще се пържи, да се използват подходящите за това кулинарни масла, с по-високо съдържание в тях на наситени мастни киселини. Но като цяло да се предпочитат щадящите технологии на термична обработка – варене, печене, задушаване.

Казахте, че според последните проучвания въглехидратите са причината за всяко здравословно зло.

Една от причините за някои от здравословните ни проблеми. За жалост съвременните метаболитни болести са многофакторни, многокомпонентни и най-често и полигенни. Колко хубаво би било ако имаме един единствен фактор, който да отстраним и да оздравеем.

В науката и медицината постоянно се появяват нови теории, допълват се стари, други ги отхвърляме. Добавената захар е новата сол. Новите тенденции и препоръки са в посока намаляне на добавената захар в диетата от 0 до 10 Ен% на 0 до 5 Ен%.та. Ако искате да го преведа – на 2000 калории 5 Ен% са 100 калории – 25 г захар. А обичайно в 100 мл. газирана подсладена напитка се съдържат около 10 гр. добавена захар. Захар обичайно добавяме към топлите напитки или мед, който е смес от глюкоза и фруктоза, но добавена захар има и в кетчупа, в някои от дресингите за салата, и плодовите млека и зърнените закуски... Сравнително нови са и проучванията върху фруктозата и ефекта й върху нивата на триглицеридите, на пикочната киселина, омазняването на черния дроб.