Днес е Денят на влюбените. Ядат се торти, пие се вино, ако си в Занзибар (всички ходят там напоследък) – добре, ако не – ще излезеш на любовна вечеря, ще отидеш на парти или нещо подобно... Или ще си останеш у дома да празнувате Свети Валентин „в леглото”, както се казва, когато искаш всички да  пукнат от завист. Печелиш завист, спестяваш пари – екстра си си!

Каквото искате правете, обаче гледайте да се запасите с (био) лимец, (био) ябълки, (био) мед и (био) орехи, че утре започва житният режим на Дънов. А житният режим на Дънов се превърна в нещо като втория Ивановден - всеки пети го празнува, по-точно – го гладува. Така че днес – торти, шампанско и секс, от утре – 100 гр. лимец, до 3 ябълки и до 9 ореха. Освен ако не сте в Занзибар де. Предполагам, че чак толкова големи дъновисти, които да спазват житния режим по време на екзотична ваканция, няма. Или греша?

Аз как ще празнувам Свети Валентин няма да казвам, за да не пукне някой от завист, но ще призная, че миналата седмица за първи път в живота си реших да спазвам прословутия житен режим. Ето как се случи всичко и на какви мисли ме наведе.

Като ме заболя зъб – та цяла неделя. Тихо, кротко, ден и нощ… Зъболекарят ми – на конференция, връща се след седмица, а на мен не ми се ходи при друг. Аналгин след аналгин. Какво да правя?

Когато една жена се чуди какво да прави, винаги първото, което й минава през ума е да прави диета. Решението „минавам на диета” някак е изпълнено с надежда. Сещам се, че наближава Великото Февруарско Следпълнолуние и съответно – Житният Режим на Дънов и сърцето ми се изпълва с радостен трепет как този път и аз ще се кача на това влакче, на което се возят толкова много хора, и ще сляза от него „изчистена”, „светнала”... Но понеже добре познавам себе си в това отношение, решавам да направя три тренировъчни дни на житен режим, за да знам какво е и да се подготвя. И освен това зъбът продължава да ме боли – слабо, но непрекъснато. Минавам на тридневен житен режим без да ми мигне окото. Преди всички!

На третия и последен ден от моя самоволен житен режим, ме наляга Голямата депресия на глада – всичко изглежда мрачно, гадно и безсмислено. И здравето, и красотата, и тялото, и доброто настроение, здравите нокти, хубавата кожа, блестящите очи, вътрешната хармония – всичко! Остава само Гладът.

И тогава изведнъж взех най-доброто решение - пуснах си целия албум „Буена Виста Сошъл Клъб”. Какъв балсам за душата! Какво спасение! И си помислих: За диети и гладувания ли ми говори тази музика? За поддържане на добра форма ли? Неее. Говори ми за чувства, за преживявания, за радостта и тъгата в живота, за копнежи. За любов. И после си пуснах филма „Завръщане” на Педро Алмодовар. За диети, гладувания, добра форма, здрави нокти и вътрешна хармония ли ми говори Алмодовар? Не, и той ми говори за любов. Балсам, казвам ви.

Та си помислих, че само любовта и хубавите филми, музика, книги и т.н. са ни спасението. От нас самите и от всички бръмбъри, които така лесно ни влизат в главата. И от големите депресии. И от глада – във всякакъв смисъл. Любовта е музика! Любовта са филмите, в които влизаме – понякога грешните филми, но какво пък! Любовта е танц, картина, поезия! Това звучи добре, нали? „Любовта е глад”, „Любовта е диета”, „Любовта е режим” обаче не звучи добре, нали?

Понеже в крайна сметка любовта се празнува, не се гладува. Казваш на любимия (примерно де): „Идва ми да те изям!”. Или както е в романите: „Той я изпиваше с поглед”, да не пренебрегваме пиенето все пак! Определено не казваш: „Ще се въздържа!”. Любовта е сладкиш, храна, вино, хляб!

Така че да празнуваме любовта днес – независимо къде, независимо как, дори да сме сами с „Буена Виста” или Алмодовар – и да ни е сладко! Поне за ден да забравим за житния режим! Честит Празник на влюбените!