Преди двамата с Шрегър да направят големия удар, Стив отчасти е осъществил своята мечта за империя – разработил е и е управлявал верига от 13 стек ресторанта, а когато идва бумът на дискоклубовете, двамата с Шрегър отварят собствен някъде в Куинс – „Омагьосаната градина“. Музиката обаче е толкова силна, а клиентите – толкова шумни, че целият квартал се вдига на бунт срещу заведението и накрая успяват да ги изгонят. И тогава Стив, който действа като истински Наполеон, решава да превземе Манхатън и да направи именно там най-екстравагантния дискоклуб в света.

Когато двамата с Иън попадат в изоставеното телевизионно студио, веднага разбират, че това е тяхното място. Едно от чудесата на „Студио 54“ е самото пространство. Забележително е, че дори когато капацитетът на клуба – 2000 души – е запълнен, хората не са натъпкани като сардели (освен ако сами не пожелаят това). Площ от 11 000 кв. м с тавани, високи над 25 метра, огромен дансинг, приличащ повече на театрална сцена и осветен като такава, великолепни ложи и кресла, тапицирани с кадифе – отново като в театър. Навсякъде има дивани, покрити с плюш, дори в помещението, в което стоят метлите на чистачите (на сутринта чистачите намирали всякакви съкровища – бижута, бельо, кашмирени шалове, хапчета, пари...). Понеже Рубел искал в неговото царство да има много местенца за секс – освен кътчетата с диваните, има и романтични площадки на аварийните стълби, тъмни мазета и разбира се, всеизвестната „стая на Рубел“, където почти винаги има поне две-три двойки едновременно. Да, в „Студио 54“ често са се вихрели истински вакханалии и публичният секс съвсем не бил прецедент. 

Стив и Иън наемат най-авангардните дизайнери, художници и декоратори в Ню Йорк, но истински безценната им находка е Кармен – жената, която познавала важните хора в града. През 70-те това означавало преди всичко да познаваш Анди Уорхол и Труман Капоти, понеже след тях идвали всички, които са ти нужни. Уорхол да хареса клуба ти било все едно Господ да сложи печат „одобрявам“. Основаното от него списание „Интервю“ представлявало нещо като библия за онези хора, които Стив Рубел искал да привлече в своето студио, а те били, простичко казано, каймакът на Холивуд и утайката на ъндърграунда. Нищо по средата.

Какво паметно откриващо парти! Опашката отпред била такава, че хората от екипа на студиото трябвало да влизат, за да си свършат работата буквално през главите на чакащите, някои дори ги предавали от ръце на ръце като на рок концерт. Самият Джак Никълсън не успял да влезе. Било диаболично. Лайза Минели, Шер, Доли Партън, дизайнерът Холстън, Бианка Джагър, Мик Джагър, Уорхол, естествено, Елизабет Тейлър, Даяна Рос, Михаил Баришников, Труман Капоти, Майкъл Джексън, Палома Пикасо, Мариса Беренсон, Анджелика Хюстън, никому неизвестният тогава Доналд Тръмп със съпругата си Ивана... По дяволите, тук била дори 11-годишната Брук Шийлдс със своя агент!

Марго Хемингуей, внучката на великия писател, и Шер открили танците и партито продължило до сутринта, когато Рубел, който въобще не си бил лягал, звъннал на партньора си Шрегър (който пък едва дочакал миналата нощ Стив да забърка своята „адска смес“ от странни птици, за да се измъкне тихомълком и да се прибере у дома) и му казал: „Вземи си „Ню Йорк Поуст“. Мисля, че успяхме! Това е най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало след моя бар мицва“. На цялата първа страница на най-влиятелния тогава нюйоркски всекидневник била отпечатана снимка на Шер от партито. За по-добра реклама не можели и да мечтаят.

Легендарно разгулно било и второто парти в „Студио 54“ – в чест на рождения ден на Бианка Джагър. Когато Бианка влязла, вътре я очаквал снежнобял кон, воден от фантастичния Стърлинг Сейнт Джаксън – първият цветнокож мъж супермодел, висок почти два метра, с леденосини очи и тяло на бог, – гол, посипан със златна пудра. Бианка яхнала коня и като една лейди Годайва преминала из целия клуб. Снимката с първата мисис Джагър на кон обиколила целия свят и „54“ се превърнал в сензацията на годината. Бил точният клуб в точния град в точното време. Стив Рубел постигнал мечтата си.

Да влезеш в „Студио 54“ се превърнало в заветна цел за всички – разпространявали се слухове как трябва да си облечен, откъде да пазаруваш, как да се държиш, за да преминеш през „линията на Рубел“, да чуеш как пулсира музиката, а после да се гмурнеш в морето от тела и светлини... Всъщност дрехите нямали никакво значение, нито специалните костюми, нито гримът. Стив се доверявал на интуицията си и на нищо друго. Обичал да казва: „Ако не бях собственик, никога нямаше да вляза в „Студио 54“. В един момент сред най-отчаяните и нетърпеливите желаещи да пристъпят прага на клуба станала хит карта на подземните коридори, които могат да те отведат в царството на радостта и забравата, без да се налага Стив Рубел да те одобрява. Властелинът на нощния Манхатън обаче си имал железни правила. „Ако вземеш само хетеросексуални, няма да има достатъчно енергия в партито. Ако вземеш прекалено много гей типове, няма да има достатъчно блясък. Моята цел е партито да е бисексуално. Много, много бисексуално“ – разсъждавал Стив. Той искал най-известните, най-богатите, най-бляскавите, красивите, интересните, но... дори сред тях си позволявал да връща някои. Легенди се носят и до днес за скандалния непукизъм, с който отпратил от партито си влиятелни знаменитости като Франк Синатра, певицата Робърта Флек, няколко от по-младите Кенеди, принца на Саудитска Арабия...

Следващите три години минават като насън, но за някои от обичайните заподозрени в клуба тези три години са сякаш 15. Може би това е ефектът на The man in the moon with a cocaine spoon – скандалната eмблема на клуба, представляваща лунен диск с човешко лице, поднасящ към устата си специална лъжица за кокаин. Дрогата е част от декадентския лайфстайл на 70-те и в онези години това се приема едва ли не за норма. В „Студио 54“ дори имат специални служители, обучени да правят перфектните линии от бял прашец. Не си длъжен обаче да се дрогираш. Не си длъжен да правиш нищо. В един период, в който властите хващат Рубел и Шрегър, че имат разрешително за продажба на алкохол за ресторант, а не за нощен клуб, и те трябва да спрат да сервират алкохол, докато не си изкарат правилния документ, в „Студио 54“ предлагат само сода и плодови сокове – безплатно и в неограничено количество и въпреки това партитата отново се получават. „Сухият режим“ в „54“ се превръща дори в една от атракциите на заведението.

Самият Стив Рубел изкарва тези три години почти без сън. Ляга си в 6 сутринта, а в 10 става, за да започне всекидневното си проучване кои звезди са в града днес и дали ще могат да дойдат на партито вечерта. Даян фон Фюрстенберг се е прибрала? Значи ще дойде. „Никога и никъде другаде не съм се забавлявала толкова, колкото в „Студио 54“. Обикновено вечерях с децата си, след което нахлузвах каубойските ботуши, качвах се на мерцедеса, паркирах в гаража до клуба, влизах вътре, срещах се с приятели за няколко велики часа и после си тръгвах“ – разказва дизайнерката.