Какво четеш сега?

Свърших повестта „Морфин“ на Булгаков, която ми беше много интересна. Освен това усилено чета пиеси, защото искам да режисирам нова постановка. (Преди три години Димо постави „Буря“ на Островски в Руския културно-информационен център заедно със свои колеги актьори и непрофесионални изпълнители.) Преговарям и с колеги кой би искал да участва, и с разни директори на театри. И не спирам и нахалствам с мярка, като пазя някакъв вид достойнство, което не съществува, но го пазя свирепо.

Пишеш ли? (Димо има прекрасни разкази.)

Пописвам, да. Още не мога да си напиша пиесата, която искам, така че очевидно не пиша достатъчно.

В предишното ни интервю каза, че след години си се представяш в къща с дървена веранда, с куче и внуци и че можеш да свириш на саксофон.

Ами верандата остава, кучето също, може и маймунка с въже. Ако може и един кон да има на верандата, също не би било лошо. Хотеть не вредно! – както казват руснаците. Една от снимките, които ми направихте тогава, виси в апартамента ми в „Откраднат живот“ на стената.

Какво всъщност харесваш в героя си от този сериал?

На моменти много го харесвам. Аз лично никога не бих се занимавал толкова с тая Биляна, но тоя човек си се бори за това, в което вярва, и за любовта си. Неговите методи не са съвсем чисти, макар че в любовта и във войната всичко е позволено. Всеки, който се бори за любовта, заслужава адмирации.

Да. И лъчезарна, и добра. Смешното е, че стана, докато учех в НАТФИЗ. Тогава участвах в едно представление, в което бяхме разделени на състави – първи и втори. В първия играех приятна роля, а във втория – „храстче“, между тях през дупката от около час и малко ходех на уроците на Памбос по салса в клуба му на Гарибалди. Оставях си телефона на двама човека да ми се обадят, ако падне някоя сцена и се наложи да отида по-рано. Ходех на салса през цялото ми учение. И общо взето това е времето, за което имаме за първи път ясни спомени, че сме се видели. Но мина доста време, преди да се срещнем по друг начин. И така вече три години, което не е малко.

А тя води курсове по танци.

Вече не. Завършила е испанска филология, преподавала е във Френската гимназия и сега е учителка по испански. Казахме си, че не може всички да си се занимават само с хобитата.

Как мислиш, колко трае любовта?

Според Бегбеде – три години, иначе зависи докъде си стигнал. Според мен хората в различна възраст гледат по различен начин на любовта и по различен начин искат да я задържат. А всъщност на малцина наистина им се случва любов или ако им се случи, много рядко успяват да разберат, че това е тя, да я познаят и да се впуснат, без да мислят за сигурност, за последствия, без да мислят какво ще е.

По едно. Всеки може да го чуе – вътрешен глас ли е, интуиция ли. Не знам. На всички се случва по различен начин. Понякога просто се случва. И всичко останало няма никакво значение. Тия любови обикновено са пагубни.

Когато навършвах 33, приятел ми каза, че или ще ме разпнат, или ще възкръсна. При теб как са нещата?

Не знам. Май все още не са свършили 3-те дни след разпването и все още не съм възкръснал. Аз не си празнувам много рождените дни. Мисля, че е излишна суета. Все повече ми се заформя едно вътрешно чувство, че сякаш леко закъснявам. И то ме кара малко повече да пришпорвам и да търся по-отчаяно някакви радикални решения.

Какво би направил, ако някой ден се събудиш богат?

Кога? Ако се събудя много богат или само богат? По-добре много. Мисля, че ако се събудя на 35 години много богат и се притеснявам за корабния лак, който съм нанесъл миналата седмица, вероятно ще съм на яхтата си. Ще е по-лесно да си сбъдвам желанията, като например да направя представление или концерт, и ще е без страх, че влагайки лични пари, ще ги загубя.

Какво да си вземем за десерт? Кой е любимият ти десерт?

Има един в Niko’las 360. Казва се „Черен“ – с два муса от белгийски шоколад върху ефирни блатове с орехов крокан и шоколадов сладолед. Много приятен. Харесвам всякакви десерти. Любими са ми например тези в джелатерията близо до Руското училище на Шишман. И тайно ще ти споделя, че в момента в Метро продават еднокилограмова бонбониера Lindt за 24 лв. На Младост Метрото е денонощно. Аз ходя само нощем да пазарувам там. Има много бонбони, които като са на промоция и ги опиташ, разбираш защо са на промоция. А тези на Lindt в момента... те са душички. Отхапваш го тоя мръсник и вътрешността му ти се разтапя в устата. Мммм! Много добър шоколад. Червен и бял Lindt.

И двамата замълчаваме унесено.