Номиниран беше за най-елегантен мъж за 2016 г.

Аз и миналата бях номиниран. Дали трябва да ме радва? Да си най-елегантният мъж в страната на анцузите не е голям комплимент така или иначе. Ние живеем в най-спортуващата страна в света, ако погледнеш как се обличат хората масово. Може би всеки, който в някакъв момент от всекидневието не слага долничка и горничка с чертички, е елегантен.

Първо, защото мога да си го позволя. И второ – що не?! Не държа нещата отляво или отдясно да са едни и същи. Може би твърде дълго изкарах само с черни чорапи. Така че моята еднаквост съм си я изразходвал. Интересно е, че във все повече роли успявам да ги напъхам различните чорапи.

Имаш много интересни дрехи. Откъде черпиш идеи как да се обличаш? От списания или от фешън тиви? Шегувам се.

Ха-ха-ха! По-скоро фешън тиви. Отникъде. Единствената идея е да не гладиш никога нищо. Произхождам от семейство, в което майка ми си глади дори и чорапите. И имайки такъв пример пред себе си, аз никога не го правя. Допускам компромиси рядко – само за някои ленени дрехи, които иначе изглеждат грозно. И нямам проблем да нося смачкано, за ужас на майка ми, разбира се. Милата майка! Следвам и се съобразявам единствено с това как се чувствам в момента и как бих искал да ги направя нещата. Иначе гледам например – посочва към вътрешната градина на ресторанта – колко красиво червените листа на това дърво се съчетават със зелените на другото. Всичко е свързано. По това как някой се облича определено можеш да прецениш много неща за него. Аз много харесвам коприна, вълна, когато е добре обработена, лама, кашмир. По-добре е от чист полиестер. Важно е с какво се загръщаш (набляга на думата). 

А как изглеждат вечерите на свещи, които организираш ти?

Може би менюто е по-различно от масовите. Оставям усещането ми да ме води дотам, докъдето е уютно.

Каква музика би избрал?

Жива. Примерно трима човека с акордеонче, китара и контрабас биха свършили чудесна работа. Спокойно можеш да потърсиш хора, които са учили да бъдат музиканти и си правят кефа някъде, вместо да слушаш нахвърляни на компютър въжделения на някого. Иначе харесвам всякакъв тип музика без много жулене на китара, натрапчиви повторения и еднообразни неща. Харесвам Луис Армстронг и Ела Фицджералд, Рей Чарлз, Боби Макферин, Чет Бейкър. Харесвам Крис Боти, Стинг, Оскар Петерсон обожавам, Фреди Меркюри – ей такива. Харесвам кубинска музика, Буена Виста и въобще идеята старци да пеят ме умилява и впечатлява. Ричард Бона много харесвам. Той е басист, от Камерун, свири джаз. Когато запее ей така с баса си едни неща, които са му от вкъщи, на неговия си език, и те прехвърля за по-малко от 2 секунди на съвсем друго място, в съвсем друг свят. Само с глас и със заряда, който носи.

И се сещам за Барселона, откъдето се върнах преди няколко дни. Бяхме там за седмица. Кръстосахме я на крак и с метро цялата, като най-много време прекарахме в готическия квартал. Там ходихме да гледаме фламенко в едно заведение, клубче – горе-долу като този ресторант. Виждаш една много тежка врата от хубаво старо дърво – грамадна, с дворче, цялото в камък, със сцена и четири реда. Сервират на всеки по чаша вино. Само като чуеш пулсацията...

Продължаваш ли да танцуваш салса?

Да, всеки вторник на партитата в Mixtape. Все още не съм пораснал толкова, за да се откажа от тях. Вероятно ще дойде и този миг.

Мисля, че много отдавна. Някъде още като неосъзнат подрастващ. Бях привлечен от формите. Тогава разбрах, че има някакви неща, които определено ти действат. Ние живяхме във време, в което информацията не беше толкова достъпна, колкото е сега. И да кажем, че имаше дълъг… да го наречем сух период, в който искаш нещо да се случи, пък то не се случва. Всъщност след това може би станах на 13-14.

И избухна?

Е, не бих казал. Аз никога не съм бил най-харесваният. Други бяха, аз бях тоя, на когото му казваха да си останем само приятели.

Но след това стана мускулест.

Уви... това не помага.

Е, жените харесват такива неща!

Е, на мен не ми харесва много да се събличам, особено безцелно. Нямам притеснения за това, разбира се, но особено в работата ми не бих желал да е натрапчиво.

А теб какво те привлича в жените?

(Повтаря въпроса замислено.) Това с формите беше съвсем в зората на моето съзряване. Не знам. Човек някак си чувства какво го привлича. Случва се да си мислил, че нещо не те привлича, а после се оказва, че не е така. Нещата привличат според ситуацията. Привличат ме неща, които откривам и подсъзнателно започвам да разбирам. Човек е съвкупност от много неща. Понякога е приятно да надникнеш в опаковката. Има и куп примери за много добре изглеждащи същества, които не са хора.

Празни тела?

Които освен да ги ползваш за някои конкретни цели и след това да си пожелаете „хубав ден“, няма какво друго да се прави.