Днес пуснах фиш за големия джакпот. Защото като си съблякох якето в офиса, видях, че на левия ръкав има солидна курешка. Искам веднага да кажа, че не точно тя ме накара да се затичам към мястото, където се попълват фишовете. А защото беше на левия ръкав, а нали казват, че като те сърби лявата ръка, ще вземаш пари, като си почесваш дясната – ще даваш. В лъжовността на това, че като те нацвъка птиче, е на късмет, се убедих преди няколко години. Тогава трикратно, повтарям трикратно! ме обля с крайния резултат на храносмилането си някаква доста едра птица. Бях запазила маса за делови обяд с адвоката си в лятната градина на един ресторант. И още със самото сядане нещо топло и течно се изтресе в полата ми от дървото, под което беше масата ни. Извиних се и изтичах да се пера. Втората порция се стовари върху главата ми, таман адвокатът беше отворил папката с документите по делото. Вместо да участвам в обсъждането им, аз пак се озовах пред умивалника в тоалетната. С мокра коса и хиляди извинения се включих в разговора, който не прекъснах повече, тъй като третата порция голям късмет се изсипа в отворената ми дамска чанта, окачена на облегалката на стола. Едвам дочаках края на интересно подправения поне за мен обяд и се юрнах към тото пункта. Попълних три фиша, все пак трикратно ме сайдиса съдбата в лицето на пилето, дали пък не бяха и цяло семейство добре охранени врани? И познайте – нищо! Ама едно число поне да ми бяха познали!

Днес обаче съм сигурна, че знакът е правилно разчетен, нали помните – лявата ръка белязана отвисоко, пък с нея не се дава, а се взема. Обаче той беше последван от няколко други не особено благоприятни сигнала. Първо, тотото срещу офиса, където ме прати Влади, беше затворено. Без да съм обръщала специално внимание, имам чувството, че вратата му винаги е била гостоприемно отворена, че на всичкото отгоре винаги е имало вътре хора. Сега - греда! Въпреки това правя втори опит пак там час по-късно, защото ме мързи да обикалям и да търся друг пункт на тотото. И знакът, който ми се дава, е опашка, виеща се дори извън помещението. Купува народът билетчета, трие, попълва. Няма как, въпреки че точно мен никога никой не може да ме види да чакам, просто се отказвам, като видя чакащи, сега се нареждам, пренебрегвайки знака. Но следва нов – един от опашката се обръща и разпознавам човек, когото предпочитам никога да не бях срещала. Беше гадже на една приятелка, тя необвързана, той женен. И не само не напусна жена си, ами във връзката с приятелката ми беше злодей, пребиваше я от бой по подозрения в изневяра! Когато тя си отиде, той не беше сред тези, дето я изпратихме в последния й път... Точно днес да го срещна и то там, където отивам да взема отреденото от съдбата за мен! Не ми мирише хубаво това, не. Въпреки всичко обаче не се отказвам и попълвам колонка с някакви числа, хрумнали ми в асансьора, добавям рождената си дата и още едно-две произволни и да става каквото ще. Никога не съм била умела в разчитането на сигнали и намеци. А казват, че в това е смисълът на съществуването ни – да се научим да го правим.