............

– Първото нещо, което наистина трябва да знаеш за мен, е, че съм родена през Втората световна война. Купони. Всичко това. Не бях яла банан до седемгодишната си възраст. Не ми хареса, когато го опитах. Всичко беше оскъдно. И всеки плетеше. Имаше даже и кройки за плетени булчински рокли. Дълги часове, прекарани в плетене. Освен това събирахме черупки, боядисвахме ги и правехме малки цветни украшения. Всичко беше „направи си сам“.

Вивиан подръпва плетената си пола и вдига една своя снимка като малко момиченце.
– Аз съм моден дизайнер и съм това, което наричат активист. Предполагам, че това е проличало още от ранната ми възраст. Понякога съм изпитвала неудобство, разказвайки истории, които оставят впечатлението, че съм се смятала за специална или за някакъв особено добродетелен човек. Това не е вярно. Просто не ми харесваше хората да знаят, че още от малка се чувствах такъв борец. Мисля, че още от най-ранна възраст хората се държат според вродения си характер. Тези неща определено са някакъв малък ключ към разбирането на моята личност и към онази част от живота ми, в която съм борец за свобода. Не малък ключ, а много, много важен признак. Ето ти един пример за това как, по някакъв си мой начин, бях смешна и в същото време отдадена. Когато идваше време за обяд в училище, всички чакахме да влезе дежурният учител и неизменно да каже: „Който приказва, да стане“. Този път влезе директорката, мисис Бут, зададе редовния въпрос и аз си помислих „Какво ще стане, ако се изправя?“ – да тествам реториката, така да се каже. Реших, че могат да ме похвалят, въпреки че не приказвах. Станах и казах: „Аз бях“. Не бях. Стоях сама, чувствах се в безопасност, защото знаех, че мисис Бут ме харесва, и се наслаждавах на блясъка на собствената си праведност. Смехотворно. Също така обаче мислех, че и всички останали ще станат. Наистина го мислех. Като в „Спартак“: „Аз бях“, „Аз бях“. Но никой не стана. Помня, че мисис Бут наистина ме похвали, че съм се изправила – знаех си, че ще го направи. Помня обаче, че си мислех и какъв фарс може да е надигането на глава. Така че научих някаква пропорционалност. Наистина много се вълнувах от тези неща. Давах си сметка, че съм необикновена; чувствах, че съм такава. Това усещане не ми е непознато. От много рано осъзнах това за себе си – смятах се за човек, който щеше да върши разни неща, това чувствах. Та така. Надигането на глава ми е инстинкт. Но знам, че не е просто чист алтруизъм. Тогава си мислех: „Е, повече няма да го правя“. Разбира се, продължих да го правя.

8 НЕЩА, КОИТО (НЕ) ЗНАЕТЕ ЗА ВИВИАН УЕСТУУД

1. Урок по изкуство

Не е лесно да свържем познатия образ на Уестууд – оранжева коса, ярък грим и пънк стилистика, с този на класическа детска учителка. Идвайки от Манчестър в Лондон, Вивиан завършва колеж по педагогика (със специалност „Изкуство“), омъжва се за мениджъра на танцови зали Дерек Уестууд, ражда му син и работи като учителка. И вероятно светът никога нямаше да чуе за нея, ако дивото й сърце не бе открило една от ключовите фигури за пънк движението – Малкълм Макларън. Тогава той е едва на 19 години, а Вивиан твърди: „Малкълм изобщо не ме привличаше... Освен това си помислих, че е много по-млад от мене, което тогава май смятах за нещо лошо! Само че наистина го харесвах. Работата е там, че отначало не исках Малкълм, но всъщност накрая забременях от него.“* Година по-късно Вивиан отглежда сама двамата си сина (след отказа на Малкълм да бъде баща) и прави един от онези скокове в тъмното, които характеризират целия й живот. С последната си учителска заплата купува шевна машина „Сингер“, заменя класната стая с екстравагантния магазин за дрехи и плочи SEX, а семейството – със зараждането на нова модна революция.

2. God save the Queen

През 1977 г. култовата пънк група Sex Pistols пуска не по-малко иконичния сингъл God save the Queen, отбелязващ сребърния юбилей от коронацията на Елизабет II и бунта на зародилата се пънк култура. Малкълм Макларън е създател и продуцент на групата и логично поверява визията на бандата в ръцете на половинката си. Така Вивиан сътворява скандалните постери и тишърти с образа на кралицата, чиято уста е „закопчана“ с безопасна игла. Само 15 години по-късно, през 1992 г., Уестууд получава лично от Елизабет II Ордена на Британската империя. Излизайки след церемонията от Бъкингамския дворец, Вивиан не се свени да покаже на тълпата фотографи, че не носи бельо под дългата си пола.