Научихме французите на тези неща, а те ни научиха как се пие червено вино на 30 градуса жега. Вината на Бержерак са предимно червени и са много популярни не само във Франция, но и по света. Към виното предлагат типичното за областта Перигор „мезе“ – зелена салата с пилешки воденички или патешко магре, защото с червеното вино върви по-мазна храна. В менюто винаги присъства франзелата задължително в комбинация с прочутия местен фоа гра. А след ястията се изнася подносът със сирената – най-вкусни бяха пресните кози сирена от местните ферми.

Майката на Лоран, жена на 80 години, артистичен човек и поетеса, ни заведе до замъка Монбазияк. Там се произвежда десертно бяло вино с контролиран географски произход.

Вината „Монбазияк“ са изключително интересен купаж от три сорта – семийон, совиньон блан и местния мускадел. В шатото има изба, където се правят дегустации, и малък ресторант с приятна кухня.

Изграден през 1550 г., днес замъкът Монбазияк е възстановен във вида, в който е бил в далечните времена, въпреки че нееднократно е ограбван. Обявен е за паметник на културата и е поддържан и стопанисван от 1960 г. насам от винения кооператив Монбазияк. За мен беше много интересна разходката из замъка, съхранил атмосферата на отминали времена и традиции. Разгледахме го, хранихме се в малкото му ресторантче, дегустирахме вина. Около замъка са прилежащите лозя, подредени и разграфени по много красив начин.

Вътре в замъка не само мебелите, но и настилките ми направиха впечатление (нали съм керамик). Първоначално подът е бил набит – наслагвали са глина, пръскали са я с вода и са я отъпквали много пъти. По онова време всички кухни и етажи на замъците са били правени по този начин. Следващата стъпка са били настилките от неглазирани керамични плочи.

Наблизо има фабрика, която е от малкото места, оторизирани от френската държава да произвеждат плочки за реставрация на замъците. Там спазват традициите и работят както се е правило преди: смесват три вида глина – жълта, розова и червена – и следят внимателно за гъстотата на сместа. По шума на машината, която смесва, се ориентират какво да правят, защото когато глината е дебела, при изсъхване се пука. За тях, както и за мен, керамиката не е само любов към изделието, а и към самата техника на изработване.