Успяваме да „се промъкнем“ в лятното й убежище в полите на Витоша. Това е мястото, където рядко допуска външни хора с обяснението: „Нали знаете, керамиците сме доста затворени хора“. Но EVA е сред приятелите й и през годините тя е отваряла за нас всеки, дори временен дом, по пътя на своите странствания. Този път поводът е 10-годишният юбилей на Design Art Studio Ekaterina Lashova.

Празнуваме на открито с приготвената от Катя уханна супичка от челядинки, брани в околността, и с пресни подправки, откъснати от градината й, с току-що изпечения в машината хляб и с италиански гурме глезотии. Обгръща ни летният ден с уханията на розите и петуниите и с лекия дъх на кипарисите при всеки полъх на вятъра. Тук е тихо и спокойно, непретенциозно, „селско“, но с усещането за онази романтика, характерна за италианската и френската провинция, където Катя гостува с творбите си на артфестивали. Разказва ни за побратимените средновековни селища Пон дьо Монвер във Франция и Сан Себастиано Куроне в Италия, в които по време на фестивала всяка къща приютява художници и отваря големите порти и двора, за да посреща дошлите отдалеч търсачи на красивото и некомерсиалното. По традиция празникът е съпътстван с представяне на фермерските пазари, наричани „Километър нула“, защото предлагат продукция, произведена на съвсем близко разстояние.

До голяма степен събитията Sold Art&Friends, които Катя организира в дома на родителите си, носят този дух. Празникът събира хората с отношение към стойността на продуктите, към ръчната работа, към начина на живот, който не е свързан с масовото производство и не търси непременно комерсиален ефект. „Удовлетворението е за душата – казва Лашова. – Срещаме се хора с общ начин на мислене, независимо кой с какво се занимава – с текстил, с глина, с храна. Детските работилници са много важни, защото съвременните деца се страхуват да изцапат ръцете си. Шокират се, когато се омажат с глината. Но когато го преодолеят, са щастливи.“

Самата Катя навлиза все по-дълбоко в „омазването“ с глина и по пътя към земното и първичното. С последната си колекция съдове за хранене Love е поела в съвсем различна посока от порцелановите артчаши, които бяха емблема на стила й досега. „Серията Love е с друга техника, материя и цветове – разказва Катя. – През годините всичките ми колеги, с които съм следвала в Париж, са правили различна посуда. И ми се искаше и аз да опитам, но да се усеща материята, да е по-близо до първоизточника – глината. Щеше ми се храната да се сервира не само в излъскана бяла посуда, а да има връзка със земята, от която произхожда. Самото изделие е направено изцяло на ръка – от омесването на глината през грънчарското колело до глазирането накрая. Това е съвсем различен обект от фабричното изделие, с което сме свикнали да се храним, което сякаш е лишено от емоции. Според мен по някакъв начин това може да повлияе на хората, да въздейства върху ценностната им система. Не можем да търсим постоянно перфектността, при положение че ние самите не сме перфектни.“

Признавам си, летният следобед и вкусната храна не ме настройват особено за размишления върху несъвършенството на света. Още повече че „земните“ съдинки от серията Love идеално допълват вкусовете на пресните продукти и разговорите.

Но познавам Катя Лашова, неспокоен дух и странстващ творец. През юли, десетилетие след като стажува при най-добрия майстор грънчар във Франция и с когото през годините приятелски си гостуват взаимно, тя се завърна при него. Отново на стаж!