Наскоро крадци влязоха в апартамента на майка ми. Покатерили са се на балкона, натиснали са балконската врата и са били вътре. Слава богу, майка ми тогава не беше там, те най-вероятно са го знаели. Изсипали бяха всички дрехи на пода, но не бяха чупили чаши, нито събаряли книги от библиотеката – вероятно, за да не вдигат шум и да не ги чуят съседите. И понеже майка ми няма редки розови диаманти, сапфири, рубини, карнеоли, смарагди и топази, изобщо няма нито една ценност, която да напомня съкровището на Али Баба, крадците взели 4 броя гоблени, шити от баба ми и майка ми. Гоблените бяха хубави, но имаха най-вече сантиментална стойност.

Полицаите дойдоха доста бързо след обаждане на 112, браво на 7-о РПУ и инсп. Петров. Откраднатото в лицето на 4-те гоблена видимо ги разочарова. По-късно инсп. Петров ще ни каже, че са имали следващи обири с откраднати златни часовници и пари. Инспекторът се оказа приятен млад мъж с мускули, които намекват за доста килограми от лежанка, и още по-приятен правопис – установих го, когато трябваше да прочета и подпиша снетите ми показания. Дори го похвалих за правописа, а на него като че ли му стана приятно. Викахме поемни лица, в ролята влязоха две уплашени съседки (интересно, в „От местопрестъплението“ никога не викат поемни лица!). Докато оформяхме документацията, си представях какво ли им е на крадците. Представях си ги как се прибират посред нощ в Тъмната гора, където по принцип живеят крадците и разбойниците, и където делят плячката си край голям огън, на който се пече тлъст вол. Как показват 4-те гоблена на главатаря си, който се вбесява ужасно и ги наказва да стоят гладни 4 вечери, а може и повече, освен ако не му донесат нещо наистина ценно. Може би тогава лишените от достъп до тлъстия вол крадци са направили онзи удар със златните часовници... не знам.

Но знам колко страстни отношения има с крадците една моя близка роднина. Тя имаше малка и неотличаваща се с лукс вила – част от селска къща в околностите на София, в която, по мнението на роднината ми, постоянно влизаше крадецът Пешо. Пешо беше съсед от селото и май наистина си беше крадец. Но, бога ми, той крадеше такива странни неща – стари юргани и възглавници, наръч изкуствени рози (за които не знаех дали не трябваше да му благодарим). Моята близка викаше на няколко пъти полиция, но това не спря набезите. И тя взе нещата в свои ръце. Започна да пише на Пешо бележки. Те бяха страховити и гласяха горе-долу следното: „Навсякъде е посипано с невидима отрова. Крадецо, умри!“ Подпис: Вдовица. И: „Пешо, знам, че си ти. Спри да крадеш!“ В интерес на истината след не много дълго време Пешо спря да краде, защото умря. Дали от прокобите или от друго, не се разбра. На крадците по принцип главата им обаче рядко увира. Сега са се насочили към тавана на същата жена. Отмъкват стари снимки на семейството, които после връщат, но на друго място, крадат кълбета прежда. И моята роднина се принуди отново да прибегне до бележките. Последната започваше привидно учтиво, но после тонът загрубяваше: „Моля те, не идвай повече! Кой си ти, че ме крадеш?“ И следваше списък на откраднатото, което включваше празни буркани, кошница и „пластмасови неща“. Не искам и да си мисля какво се случва на крадец, който носи на главатаря си в Тъмната гора празни буркани, кошница, пълна с кълбета прежда и пластмасови неща! Колко ли пъти ще остане без вечеря край огъня? Не знам, но някак и не го съжалявам, защото крадците са гадни типове, които карат хора като майка ми, близката ми и още хиляди българи, да треперят в собствените си къщи и да подскачат при всеки шум с неясен произход. Иде ми и аз да им напиша: „Крадци, навсякъде е посипано с невидима отрова!“ Може би няма да завърша с „Умрете!“, защото съм възпитана да спазвам правата на човека и дори съм ходила в Хелзинки, но поне някое особено гадно разстройство с повръщане им пожелавам. И - срам за техните майки, понеже никой не може да ме убеди, че майките им не знаят, че децата им ходят в Тъмната гора и се събират с лоши другари (по темата съм имала вече напоителен спор с една мила дама).

И дано някой ден полицията най-сетне локализира къде се намира Тъмната гора, в която крадците делят плячката си, и ги вкара в едно може би по-светло, но по-зарешетено място. Ако съдът не ги пусне, де.