Толкова ми писна да се говори навсякъде само за трерористи, бежанци, брекзит, тръмп, хилъри клинтън, ердоган, обама, путин и т.н, че започнаха да ми липсват най-обикновените женски драми тип „съдби на кръстопът“. Изневери, раздели, любовни перипетии, ревност, оргазми, ей такива неща.

Та значи какво правите, ако някоя безобразно нахална жена (има такива, ясно е) пред очите ви сваля онзи, с когото сте? И обратното - смятате ли, че е нормално да съществуват толкова обсебващи и ревниви жени, които ако видят, че разговаряш с мъжа им на по-малко от метър разстояние, идват и застават между вас. Да не би случайно той да забременее.

Кажете ми вие, жени, пазите ли си мъжете? Охранявате ли ги? Аз лично съм виждала такива пуми! Ще кажеш, че гаджето им е самият Александър Скарсгард. Ако не дай боже седнеш до него, или дори ако той седне до теб, те изскачат изневиделица и се наместват директно в скута му с гръб към вас, че да покажат максимално категорично, че Той е Техен, че Те не са някакви такива, с кото можеш да си правиш каквото си искаш, че Те си пазят своето и т.н. После започват да се цупят, да се сърдят за някакви измислени неща и накрая двамата си тръгват. Винаги се стига до това. Цирк, казвам ви. Ама го опазват де.

Има и такива, които хич няма и да те допуснат до... да го наречем свещения им бик (по аналогия със свещената крава, нищо неприлично). Те са винаги нащрек, имат свръхчовешко 360-градусово периферно зрение и чуват надалеч. Ако някой субект, който те са преценили за опасен, се доближи до Техния мъж, те пристигат със скоростта на светлината. Бранят си мъжете по суша, въздух и вода. Усмихват ти се, хващат го за ръка, под ръка или както и да е и го отвеждат уж за нещо належащо, което не търпи отлагане. Ако не са наблизо, звънят по телефона. Нямам никаква идея как го правят. Надушват опасността във въздуха. Отдадени до смърт на каузата „Той е мой!“ И ми прави впечатление, че на мъжете - нали доста от тях са новите жени - им харесва да ги пазят, да ги бранят от чуждо посегателство и т.н. Доста казвам, не всички. Слава Богу, не всички!

За да сме напълно честни трябва да признаем, че има и адски нахални жени. Те се намесват във всеки разговор, бъркат се във вашите отношения на всички нива,спретват интриги като в сапунките (И не ми казвайте, че сапунките са въздух под налягане! Само лошите сапунки са такива)…Особено ги нахъсват тайните връзки. Там нямат спиране и нямат милост. Правят се, че не знаят и са готови да минат през трупове. Понякога целта им дори не е мъжът, а жената. Просто им доставя удоволствие да те дразнят. И после се чудят защо нещата в живота не им се случват така, както на тях им се иска! Ами няма как да им се случват. Обърканото човечество май все още не е схванало, че справедливост има, вселенска справедливост, и тя е непоколебима.

Изглежда ви сигурно, че хвърлям цялата вина върху жените, а за мъжете си трая. Трая си, защото най-често те си траят. Траят си, гледат ги тези „съдби на кръстопът“, които се разиграват пред очите им и си правят каквото си искат.

Признавам си най-честно, аз лично не мога да се справя нито с нахалниците, нито с маниакалните ревнивки. Като видя такива - и от двата типа - ми идва да избягам далеч, далеч, чак в Сибир или в Аляска, където е чисто и студено. Според мен със супернахалниците могат да се справят само суперревнивките. Аз такива суперсили не притежавам. Та затова питам – вие как се справяте? Или си имате по-сериозни теми за размисъл? И аз си имам. Нали тъкмо от тях бягам.