Поли Генова изглежда като човек, когото никога не го боли глава. Но точно днес я боли. Може да е заради земетресението с магнитуд 4,3, което ще се случи в Сандански няколко часа по-късно. Или заради програмата й след големия успех на Евровизия. Няма много сън и почивка в нея: участия в шоупрограми и телевизии, интервюта, сватба и абитуриентски бал по роднинска линия, кроене на планове, организиране на пътувания в чужбина за клубни участия. Все едно, Поли се усмихва дори когато не е напълно във форма, може би затова влезе подкожно на толкова много хора с песента, станала известна като „Дай ми любовта“. (В англоезичния свят този припев претърпя какви ли не весели трансформации, най-крайното тълкуване включваше нещо като „дай ми гъбата за баня“.)

Поли се занимава с пеене вече... четвърт век. Започва на 4 с традиционния дезодорант вместо микрофон, после една от учителките й в Алианса, където ходи на английски, Виктория Финци, съветва родителите й да я запишат в Двореца на децата. После я открива Рози Караславова, създателката на „Бон-Бон Мюзик“, и Поли става първата солистка на формацията. И после направи изключително класиране на Евровизия, с което предизвика сълзи пред телевизорите (признавам – и аз плаках, но го маскирах като хълцане) и отдавна небивали изблици на национална гордост в стил Американско лято’94. Добре де, междувременно са се случили и други неща, като специалност кларинет в Музикалното училище, отказ да послуша майка си и да се ориентира към рисуването и дизайна, три други участия в Евровизия, любови.

Поли е рядко свястно момиче, толкова, че ти се ще да я разтърсиш с надеждата от нея да изпаднат някакви сенчести неща, неща, които знаеш, че всеки човек носи у себе си. Няма да го направим, защото искаме да празнуваме с Поли, да почетем успеха й, към който тя върви с талант и труд години наред, да се оставим усмивката й да ни зарази и да танцуваме танца й. Искаме да й върнем поне малко от емоциите, които ни подари и които ще ни подарява, дори когато понякога я боли глава...

СЪНИЩА И ПРОРОЧЕСТВА

Как си със съня след Евровизия, Поли?

Трудно заспивам. По принцип имам дълбок сън, не се будя лесно. Но напоследък не мога да се похваля с това. Има страшно много неща, които ме карат да съм будна. От няколко месеца насам, още преди детската Евровизия, започна тази треска. Аз съм възпитана да съм много отговорна и ме държи нащрек нещо да не съм забравила, да не съм сбъркала.

Какво сънуваш?

Много смешен сън имах онази вечер. Ние сме бекстейдж и Джъстин Тимбърлейк ме хваща за ръката и ми казва – аз ще те изведа на сцената. На сцената взима микрофон и обявява – ето това е моят победител. И аз – шок. След това сънувам, че ми дава лист хартия, поглеждам го и той ми казва – това е номерът на стаята ми. Последното, което си спомням, е как търся стаята в хотела. Много беше смешно и така се събудих.