„Ако искаш да бъдеш кралица, прави като мен“ – каза ми Елизабет Първа, докато нанасяше (с четката ми за глазиране на мъфини) пред огледалото дебел пласт тебеширенобяла смес върху лицето си. После спокойно оцвети устните си със специален пигмент, получен от пурпурни морски охлюви, и очерта очите си с грис от овъглена букова дървесина, най-дълбокото черно в природата. Накрая ме погледна през огледалото право в очите и ми заповяда с камшичния си глас: „И не се изчервявай!“.

На жените в нашето семейство сънищата често ни показват разни важни неща, които предстои да се случат. Дори през годините сме си „съставили“ нещо като съновник и до известна степен знаем какво да очакваме, ако някоя от нас сънува, че си подстригва косата (сериозна промяна в живота, например забременяване), че ражда, чупи чаша, падат й зъбите (о, кошмар, предвещаващ кражби или обири и раздели с мъже!), умира, гали еднорог или всякакви подобни. Разбира се, досега нищо не сме успели да предотвратим, така че какъв е смисълът от тези сънища вие ми кажете. Обаче да сънувам Елизабет Първа и тя да ми говори – това вече е нещо ново!

После се сещам, че сигурно въпросната височайша особа ми се е явила, тъй като вече месеци наред навсякъде се говори и пише за 90-ия юбилей на Елизабет Втора и за 400-годишнината от смъртта на Шекспир, а нали „моята“ Елизабет е управлявала по негово време. Явно в съня си съм комбинирала името с епохата или нещо подобно.

Ето на какви мисли ме наведе този сън. Елизабет Първа, наричана още Кралицата Дева, Добрата кралица Бес или Глориана, съвсем не си е покривала лицето с бяла пудра – всъщност не е пудра, после ще ви разкажа, – за да прикрива белезите от шарка, прекарана в детството, както твърдят някои историци. Нито за да изглежда вечно млада, както пишат други. Нито защото е била прекалено мургава и следователно – тотално аут от традиционните представи на англичаните за красота, както обясняват трети. Нито защото е била... мъж. Това последното е свръхлюбопитна версия, изложена в излязла преди три години книга на американския професор Стив Бери, според която истинската Елизабет е починала от едра шарка още на 10-годишна възраст, но никой не смеел да каже на баща й, Хенри VIII, който хич не ги мислил много смъртните присъди, а Елизабет му била слабост. Напълно паникьосаните придворни намерили по спешност единственото червенокосо и слабичко дете в околността на приблизително същата възраст и „подменили“ бъдещата кралица. Само че детето било момче. По този начин авторът обяснява защо Кралицата Дева така и не се омъжила и не си родила наследници, както и огромните й ръце, за които разполагала със специален гардероб от 2000 чифта ръкавици.
Нямате причина да ми вярвате, но Добрата кралица Бес е полагала бялата маска върху лицето си чисто и просто защото се е изчервявала.

А аз я сънувах, защото имах нужда от помощ.
Когато поставят короната на главата й, 25-годишната Елизабет е все още твърде млада, свръхемоционална, чувствителна натура, несигурна в себе си, твърде пламенна, не особено уравновесена психически, често изпадала в крайни настроения, лесно избухвала и лесно се потискала и дори... – ами да, защо не! – лесно се изчервявала в моменти на объркване, гняв, внезапно смущение. И всички виждали това, и всички се възползвали от това, и тя не се е чувствала като кралица нито в кожата си, нито на трона си. Когато навършва 40 обаче, изведнъж решава да промени всичко, а как точно – ще ви разкажа малко по-нататък.

По същия начин и аз като Елизабет преди да навърша 40 непрекъснато се ядосвах на себе си. За това, че допускам всичко и всеки да ми влияе, да ме смути, да ме обърка, да измъкне килимчето под краката ми, да ме баламоса, да ме манипулира. „Стеснителен до глупост“ – описва Достоевски един свой герой и все едно ме посочва с пръст. Вътрешната несигурност, разсеяността и болезнената чувствителност могат да придадат романтична прелест на младостта, но човек трябва много да внимава и навреме да яхне вълната, която ще му помогне да ги преодолее, защото те постепенно се превръщат в твоя тъжна и вехта гарнитура, особено ако ги оставиш да те доминират. Не може всички да виждат, че си емоционален, уязвим и не се владееш. Ами сигурно звучи глупаво, но не може да се изчервяваш за щяло и нещяло пред когото и да е. Все едно си вечно ранен, вечно кървящ, нездрав, неспособен да се вроговиш.

И аз като Елизабет, когато навърших 40, реших, че е време някои неща у мен да се променят или дори да изчезнат завинаги. Беше дошъл моментът и аз да стана истинска кралица. Разбирате – кралица на самата себе си и на собствения си живот. Тоест да се науча да управлявам най-малкото (или най-голямото?) възможно кралство. Една кралица не може да си позволи да се изчервява пред всеки. Нито да й трепери гласът. Може да си позволи белези по лицето, мургава кожа, ръце и сърце на мъж, но не и толкова очевидни признаци на обърканост и слабост, на емоционална нестабилност, изтънена кожа, слаби капиляри... Не и стеснителност до глупост. Изведнъж разбрах с абсолютна яснота, че ако наистина искам да се превърна в кралица на самата себе си, трябва да се справя с всичко това час по-скоро. Сега или никога.