Мир на душите на невинните, загинали в Ница! Съчувстваме на семействата... Остро осъждаме... Молим се за Ница, за Европа, за света, за човечеството... Никой не заслужава този кошмар! Естествено. Какво повече можем да кажем?!

Ами можем, можем. Първо – спрете с тази алчност, с тази арогантност бе, хора! 10 хиляди евро месечна заплата за фризьора на френския президент! И Оланд твърди, че това било нормално! Мислите, че няма нищо общо между заплатата на Оландовия фигаро и чудовищното масово убийство в Ница? Аз пък смятам, че има. Несправедливостта не я вижда само онзи, който е част от нея. Светът изживява огромна криза, а някои демонстрират такова високомерие, такава арогантност и непукизъм! Като че ли планетата Земя е тяхна!

Някои от нас, така наречените европейци, се изживяват така, все едно с безценното си присъствие на този свят само и единствено те заслужават да имат права. Само и единствено те заслужават да имат свобода, пари, образование, здравеопазване, да пътуват, да се шегуват, да се радват, да имат работа, да имат време да четат, да ходят на концерти, да си купуват дрехи и книги, дори лукса да се оплакват колко им е скучно и досадно... Че само и единствено те заслужават всички блага на света и че една огромна част от човечеството, която векове наред живее при други условия, няма право на тези блага. Затова – вън! Да си ходят в Сирия или Афганистан, или откъдето там са, да гладуват, да ги гърмят, разпарчетосват и изнасилват, квото искат да правят. Ние просто не можем да се справим с тях. Те са чужда култура. Да, ние сме хуманни иначе, по принцип, в исторически план и въобще, европейци сме, обаче просто не можем да се справим с тази... абе извинете, ама паплач са си. Чужда култура, агресивна религия, сори... Вън! Ние сме цивилизацията.

Наистина ли някой си въобразява, че е възможно в 21 век Европа да се огради някак и да стане непристъпна? Как ще се получи това след целия този извървян път, в който падането на границите и стените винаги е определяно като победа? Забравихме ли за границите и стените? Нали ние самите бяхме жертва на граници и стени, при това на територията на нашата си култура, европейската. Нали се радвахме като паднаха? Защо смятате, че много хора в Африка и Близкия Изток не искат същото? И в крайна сметка защо смятаме, че ние сме нещо повече от тях? Стига с това високомерие, стига с тези безгранични претенции, стига с това презрение към другите. При толкова хора го наблюдавам в най-обикновени делнични ситуации, че не мога да повярвам. Не всичко е политика, така си мисля аз. За мен лично ЧАСТ от отговора на въпроса защо се случва всичко, което се случва, е във филма на Ларс фон Триер „Догвил”. Всеки отделен човек, който е алчен, арогантен, който контролира, мачка, манипулира, използва другия, всеки такъв човек е виновен за онова, което се случи в Ница. Гледайте „Догвил”, ако не сте. Вижте как завършва. Всъщност ще ви кажа как – в пламъци.

Искаме или не ще трябва да се научим да се съобразяваме едни с други. Много е лесно на теория да се съобразяваш и на теория да приемаш, а всъщност отвътре да ти ври и кипи от нетърпимост. Не се изключвам. И аз много трудно приемам чуждия начин на живот, който е различен от моя, който пречи на моя. Но никога не съм мислила за други хора, каквито и да са те, като за "паплач".

Ако ситуацията беше обратната – не дай Боже! – и ние, европейците, бяхме бежанци, принудени да търсим спасение в Северна Африка или Близкия Изток например най-вероятно хич нямаше да коментират правата ни. Най-вероятно обаче, не знам. И не искам да знам. Не ми се гадае и не ми се мисли въобще по темата. Големият въпрос е какво правим сега ние, европейците, защитниците на демокрацията, които претендираме, че толерантността към всички религии и вероизповедания, към всички култури е една от нашите най-свети ценности? Сега, когато сме потънали в страх, тревога, несигурност, скръб. Да ги зачеркнем ли, какво да ги правим тези толкова неуместни, неудобни в момента европейски ценности, селектирани десетилетия наред в резултат на редица ужасяващи исторически събития?

Нали ценностите се изпитват и отстояват най-вече в смутни и размирни, а не в спокойни и блаженни времена. Ценностите се отстояват на живот и смърт. Та значи – толерантността и милосърдието наши ценности ли са – християнски, европейски - или се отказваме от тях тутакси щом стане напечено?

А може би просто сме попрекалили с патоса и лицемерието?