Това означава ли, че идните години ще се посветиш само на учене и ще спреш да пишеш?

О, не. Аз съм добър мениджър на времето си. Налага се, защото животът е кратък. Разпределила съм го по начин, по който до септември трябва да завърша книгата си почти изцяло. И да остане много малко, което до края на тази година да приключа. В същото време аз и сега половината от деня си уча, а през другата половина пиша. В поредната си книга опитвам да дискутирам голям процент от въпросите, които си задаваме: откъде идваме, от какво и защо сме създадени, как е възникнала вселената, какви са законите, които я управляват, какъв е смисълът, остава ли нещо след нас, какво е тъмната материя и енергия, има ли други светове, цивилизации, вселени, какво ни очаква в следващите 100 и хиляда години, какво е пространство-време, как се е появило ДНК-то, как предстои да го изменим, какво е съзнанието и още много други подобни тематики. Работа е, но вярвам, че има смисъл. И не, няма да спирам да пиша. Астрофизиката обаче ще ми позволи да се задълбоча в познанията, които ме влекат. И ще продължа да ги давам на хората по достъпен и интересен начин. А те пък ще могат повече да ми се доверяват, защото едно е блондинка да ти говори за наука, друго - астрофизик.

Какво казва синът ти за тази твоя идея?

Синът ми израства като едно много мъдро момче. Не спира да ме изненадва. Ние вече не сме като майка и син, а по-скоро като брат и сестра, като добри приятели. Споделяме си всичко, търсим съвети един от друг. Често той ме съветва изключително мъдро. Що се отнася до ученето, казва: щом те влече... ами какво друго да каже. Той също се занимава със сериозни неща. От две-три години – с роботика. Сега и с математика и еко архитектура. А едно от хобитата му е готвенето. Аз ходя да се катеря по скали, той с една чантичка с всички нужни инструменти бере билки, които после готвим или сушим. Малко обаче беше притеснен за върха, който ще изкачвам след двайсетина дни.

Хайде сега и връх ще изкачваш!

Да. На 9 юни тръгвам. Намира се в Кавказ и е над 5000 метра. Връх Казбек има и рисковани участъци, и легендарно неблагоприятно време. Групата, с която тръгвам, е малка, но подготвена. Тренирахме на Мальовица с пикелите, с въжетата, с котките, самозадържане, извличане от ледени цепки и така нататък. Изкачването става с професионална екипировка, а хората трябва да са вързани по двама или трима с въже. Не зная как ще ми понесе и височината, досега не съм изкачвала толкова висок връх. Дори на алпинистите не винаги им понася. Но няма как да знаеш, докато не опиташ.

Освен че предизвикателствата са в кръвта ми и че всяко надскачане на лимитите води до нови хоризонти, измерения и свобода да стигнеш още по-далеч, да дръзваш и мечтаеш – надявам се също да давам и личен пример. Много хора се спират да направят неща, които ги влекат, с водопад от аргументи: ама аз съм жена или не съм подготвен, ама това е България, ама мина ми времето, ама то е безсмислено, ама с това не се печели, ама кой съм аз, че да..., ама аз не умея... Трябва да престанем да се оправдаваме. Животът е пред нас, но е кратък и за съжаление ни е единственият. Не ми се струва уместно да го изживеем с цел: събуждане, ядене, избягване на трудности и рискове, ядене и лягане – наричам го Синдром на морското свинче. Можем да творим, прекрояваме, създаваме, откриваме, надскачаме и т.н.

Преди време писах за фотографката Лени Рифенщал, която се е записала на курсове за водолази на над 80-годишна възраст...

О, друга страст. Даже през февруари и аз се бях записала и трябваше да започна да се гмуркам суперинтензивно, защото на 25 април бях планирала да замина за най-гъсто населеното с акули място в света и да правя документален филм. Обаче ме оперираха, травма от Антарктика, и сега трябва да чакам минимум шест месеца преди да се хвърля в гмуркането отново.

Има ли нещо от поредицата предизвикателства, което не ми казваш?

Радвам се, че вече съм член на световната организация APECS (Асоциация на младите полярни изследователи), която изключително активно допринася за българската наука и популяризирането й. А това, в което няма да се задълбочаваме днес, е една голяма тема – личният ми живот, но за това на следващата ни среща.