Да не се чудя от какво си добила тези ръце и мазолите значи!

Ами позна. Както и синините по краката ми. Всъщност е още тийнейджърски копнеж. Но приятели и родители все ми обясняваха, че е опасно, безумно, не е за жени, особено за слаборъки като мен. И аз го бях приела и натикала някъде много дълбоко в себе си. От няколко месеца с радост мога да кажа, че се занимавам и с това. Знаеш ли, тренирала съм много спортове, и то всеки ден, екстремни. Но по-труден, по-рисков от този не съм опитвала. Баща ми все обясняваше колко е опасен, майка ми – колко е невъзможен за мен. Действително малко са добрите катерачи, малко хора въобще се насочват към катеренето, а за жени на моята възраст да не говорим. Не съм срещнала друга. Помня първия път – бях трагично зле и всички мислеха, че ще се откажа. Но аз бях упорита. И ходех през ден. Месеци. Трябваха ми някъде към 2 месеца само за да започне да се променя мускулатурата ми в правилната посока. Но ако си упорит, тялото се променя, движенията и изкачването стават все по-леки, удоволствието се увеличава и преди да усетиш, стигаш там, накъдето си се запътил. За мнозина този спорт е немислим. Или пък се започва на младини. А аз – на някакви 39. Разубедителите бяха много, но аз вече си бях доказала, че всичко е въпрос на всеотдайност. А има ли и талант – ставаш голям. Катеренето е отличен нагледен пример, който за пореден път ми доказва, че именно стъпка по стъпка, упорито, стигаш все по-нависоко и все по-далеч.

Скалното катерене какво общо има с астрофизиката, на която си решила да се посветиш?

Малко по малко се убедих, че лимитът е там, където ти го поставиш и тръгнеш към него с упоритост, решителност, мотивация, проактивно мислене. Така дойде време да реализирам и друга голяма своя мечта. Малко хора знаят какво голямо удоволствие ми доставя да се занимавам с квантова, теоретична физика, биология, но най-вече с астрофизика. Между другото, за последната книга, която пиша, ми отне четири години само да събера нужните научни факти, теории и хипотези в областта на няколко точни науки. Искаше ми се да дам максимално пълен модел и обяснение на света ни. Мъчно ми е, когато хората край мен, дори и интелигентни, образовани, си обясняват света с някакви праисторически духчета, зодии, божества, отвъдни животи и прераждания... Недопустимо е, при положение че науката е открила вече толкова много. И то е изключително интересно, а също и полезно, защото ние вече можем дори сами да си правим всичко онова, за което някога са били нужни илюзиите за духчетата и божествата. А това, което още не сме открили категорично, знаем какво може би е в много голяма степен.

Покрай тази книга осъзнах, че май повече не мога без тази си страст. Откакто се помня, все чета научни публикации, мисля над тях, пиша непрофесионално, посещавам лекции и се чувствам като някакво бездомно сираче, което гледа през витринката света, където учените правят истинската наука. С това искам да се занимавам и винаги съм искала. Не се захванах някога, защото когато беше време да кандидатствам, всички край мен обясняваха, че съм луда, защото в България наука няма, че от това не се живее, че е супербезперспективно и непрестижно, че по-трудно от избраната от мен наука няма, че жени пък съвсем не се справят с физика и т.н. И идеята си седя, седя... и стана по-силна, вместо да умре. От време на време си виках – абе я да кандидатствам, какво като съм на 30, какво като съм на 35. И всеки път ставаше все по-безразсъдно според критериите на света ни. Защото за да се захванеш с наука, са нужни много години всеотдайно бачкане, учене, подготовка, четене, писане, степени. Докато най-накрая, ако си сред малцината, които стигнат по-далеч, можеш и ти да опиташ да дадеш приноса си. А този живот си има някакъв срок на годност, нали? Като теглиш чертата, този адски труд не е много оправдан, особено на 40 години, освен ако не е нещо, на което истински жадуваш да се отдадеш. Но ето че вече вярвам – и ние можем да променяме света си. И може би никога не е късно или рано и нищо не е невъзможно или безсмислено, щом ни вълнува. Ще опитам и дано се справя. Включих се в програма, в която ще уча много повече от редовните магистри по астрофизика и астрономия, за да наваксам пропуснатото. Тя е по-дълга, но накрая излизаме с изравнени знания и продължавам напред. Физиката, математиката и астрофизиката обясняват всичко около нас, а страстта ми към тях е толкова голяма, че ако успея, ще си осигуря вълнуващи старини. Точните науки движат света ни, напредъка и е тъжно, че ние се оставихме да погребем науката в България. И докато казваме, че българска наука няма, няма и да има. Иска ми се да опитам да докажа обратното и че има бъдеще. Светът ни зависи от всеки един човек. Супер се кефя, че най-сетне се реших и живот и здраве се надявам все повече хора да се реализират в българската наука. Иска ми се и да съм поредният пример, че няма възраст, за да си гоним мечтите. И че дори и в България може да се прави и култура, и наука, дори и тя да е плашещата астрофизика.

В кой университет се записа?

В Софийския, във Физическия факултет. Нямам търпение да започна през септември. Вече съм си купила учебниците по предмети, от които съм се отдалечила повече – като например математически методи във физиката. Тази материя не е била част от моето всекидневие през последните 15 години, затова искам да си я припомня още преди да започнат лекциите.