Писателката първо ще катери скални зъбери, после ще покорява астрофизиката
Посвещавам на майка ми и на всички онези, които все още имат своите майки, за да ги видят и прегърнат
Честно, не вярвах в съвременната българска литература. До момента, в който зачетох „Стъклени съдби“ на Людмила Филипова. Преди това пропуснах нейните „Анатомия на илюзиите“ и „Червено злато“ по причината, която вече споменах. „Стъклени съдби“ обаче ме хвана още с пролога.
СЛЕДВАЙТЕ НИ