VI глава, в която Алек среща сър Кенет Брана под светлините на прожекторите

„Снимах с Кенет Брана във филма „Джак Райън: Теория на хаоса“, блокбастър, зрелищен филм. Той беше и режисьор, и играеше главната роля. Кенет Брана може да прави всичко. Изключителен професионалист, невероятно подготвен, подхожда с респект към всеки човек от екипа. Освен това е страхотен психолог. Наблюдавах го как работи по един начин с Кийра Найтли, по друг – с Крис Пайн. Дори си променяше тембъра на гласа в зависимост от това кого от двамата режисира в момента. Аз имах тъпа роличка там, бодигард на героя на Брана, но всъщност нямаше никакво значение – 15 дни на снимачна площадка с тези хора е школа. Гледаш, наблюдаваш, попиваш. Честно казано, не съм сигурен дали ако бях останал в Ню Йорк, щяха да ми се случат нещата, които ми се случиха – да попадна в тези продукции, да работя с актьорите, с които работих.“

Яна:„Заминах за Лондон преди пет години. В началото беше много странно. Играех в „Полет над кукувиче гнездо“ и заради представленията пътувах всеки месец. Живеех три седмици в Лондон, една седмица в София. Промяната те тонизира, сменяш гледната точка и нищо не ти изглежда чак толкова драматично. Аз като се застоя на едно място и... започвам да потъвам сякаш. Дори и сега ми е добре, че сме ту тук, ту там. Наскоро защитих магистърска степен по режисура в НБУ при Георги Дюлгеров. Режисурата ми позволява да контролирам нещата. Така се случи, че в първия ми късометражен филм „Мостът“ участва Едуард Хог, голяма звезда в Англия. После снимах още два – „Солвейг“, селектиран на над 20 фестивала, и „Къщата“, с който се дипломирах в НБУ. Продължавам да съм и актриса, но вече много внимателно си подбирам участията.“

VIII глава, в която Яна и Алек отиват с 5-месечно бебе на къмпинг и завалява страшен дъжд

„Мен ме изписаха на 5-ия час след раждането. На следващия ден медицинска сестра дойде у дома и така 10 дни, после почва да идва през ден. Тя си влиза с обувките в дома ти, нищо че там има новородено. Тяхното отношение е такова. Учат те, че микробите са приятел на човека, не си отглеждат децата в стерилни условия, а им дават свобода още от малки. Бебето лази? Ами да лази, да се справя! Аз вече не си спомням какъв е бил животът ми без Ая. Преди се размотавах, а сега 5 минути да имам свободни, вече знам какво да ги правя. Нямам време да ми е скучно.“
 „Ая беше на 5 месеца, когато я заведохме на къмпинг. Аз самата до този момент никога не бях ходила на къмпинг. Отидохме с бебето и на място си купихме една каравана за 500 лв., полуразпадаща се. Тъкмо започнахме да си внасяме багажа и заваля страшен дъжд. Не само навън, но и вътре в караваната. Скрихме Ая, че поне над нея да не вали, и тя така хубаво спа! Не мръдна. Ние обаче не мигнахме цяла нощ. На сутринта бях със сенки под очите до брадичката! Това ли ти е къмпингът! – му виках на Алек. Той само: „Спокойно бе! Всичко ще е наред!“ Не знам как оцеляхме, всичко беше в зверска кал и локви. Алек събра хора от къмпинга да му помогнат и изсипаха върху покрива на караваната бетон, та поне да не ни вали. Супержалка картинка бяхме с тази каравана, покрита с найлони и с някакви мазилки отгоре! Накрая дори си завъдихме жаби в калта под караваната и си ги отглеждахме цялото лято. Беше незабравимо! Ая беше като диваче. Лазеше, ядеше пясък... Когато наесен се наложи да й обуем обувки, тя ревна, понеже не разбираше защо не може да продължи да си ходи боса. Втората година пак отидохме, като към картинката се прибави и моето куче – болонка. Този път беше страшна жега и прахоляк, Ая тъкмо беше проходила и аз само тичах нагоре-надолу след детето и кучето. Хората ме гледаха съжалително и сигурно си викаха: о, ужас! (Яна се смее, а тя се смее наистина заразително – б.р.) Тази година ще сме с нова каравана обаче и ще е съвършено.“

IX глава, в която Яна подрежда албума на живота

„Преди да забременея изпитвах някакви страхове, съвсем нормални – какво ще стане, как ще изглеждам, как ще се върна в професията. Но бременността беше най-хубавият период в живота ми. Нищо не ми беше важно, само аз. Не ми пукаше за работата, въпреки че точно тогава снимах най-интензивно и като ходех на кастинги, задължително ме вземаха. Снимах до 5-6-ия месец, а през последните три месеца започнах да правя албум, посветен на нас двамата с Алек. Общи снимки, къде сме пътували, кой какво е снимал, дискове с филмите ни дори... Когато изпадна в едно от онези самокритични настроения, започвам да си навивам, че нищо не правя, че нищо не съм постигнала, изведнъж отварям този албум и виждам, че не е така. Казвам си: Я виж само колко много неща са се случили за една година! Този албум не е просто информация, а е като... албум на живота. Сега се прибавят снимките на Ая. Ще правя още такива албуми – като си направим второ дете. Искам пак да изживея тези неща. Пък и Ая да си има брат или сестра. Сега съм се отдала и на едни видеодневници, които правя за Ая. Снимам я през цялата година, после монтирам 20-30-минутни видеоклипове и на рождения ден й ги пускам.“

X глава, в която Яна иска да се „чилне“, но не вижда как

„Алек много ме подкрепя и ми помага. Понякога настоява да изляза, а той да приспи Ая. Или пък я води на детска ясла. Той се занимава и с парите, понеже аз не мога. Единственото, което ми липсва на този етап от живота ми, е... време. Да се огледам, да съзерцавам, ей така да се чилна (от chill out, англ. – почивам си, релаксирам). Нищо, и така ми харесва. Сега съм концентрирана да си напиша сценария, да си завърша филма. Спортувам. От половин година насам всеки ден. Промених си начина на хранене. От една година не ям месо, а от няколко месеца – и захар. Чувствам се много по-добре без месо, но смятам, че този режим не е за всеки. Ая обаче не иска въобще да яде здравословни неща. Иска си шоколадовото яйце и това е. Ходи обяснявай.“