Мама Лиза

Как най-младата модна редакторка в историята на „Вог“ замени първия ред на модните ревюта в Париж за колиба без вода и ток в Гана? Лиза Ловат-Смит пред EVA в Мадрид

Ивайло Харалампиев 10 юли 2016

Лиза с четирите й осиновени деца, ноември 2013 г.

Снимка: личен архив

През 1986, когато е на 19 години и осем месеца, Лиза Ловат-Смит става най-младата графична редакторка на британския „Вог“. Назначава я Главната – Ана Уинтур, и й дава астрономическа по думите й заплата и кола с шофьор. За да „отмъсти“ на бедното си номадско детство, Лиза веднага си купува красив мезонет в Лондон. На купона за 20-годишнината й сред приятелите й са модният дизайнер Джон Галиано и световноизвестният днес фотограф Марио Тестино. Година по-късно Лиза вече е моден редактор на стартиралия с големи амбиции испански „Вог“. Тя и до днес държи рекорда като най-младата жена, заемала двете длъжности, в историята на издателство „Конде Наст“ (в портфолиото му са списания като GQ, Vanity Fair, Glamour).

Днес Лиза живее със съпруга си и петте си осиновени деца в Гана, в колиба без електричество и течаща вода. През последните петнадесет години в Африка тя е била заплашвана и нападана, разболявала се е многократно от малария и други тежки болести. С подобен драстичен житейски завой не е чудно, че вече има интерес за филм по нейната история. Тя разказва за личния си избор да обърне гръб не само на модната индустрия, когато е на върха й, но и на западния свят, в автобиографичната си книга „Утре кой знае“ (Who Knows Tomorrow, издадена от Weinstein books на английски и от Turner на испански). С Лиза разговаряме на представянето на мемоарите й в италианското посолство в Мадрид. Сред гостите са любимите актриси на Педро Алмодовар – Роси де Палма и Бибиана Фернандес. Те са сред малкото близки хора от някогашните бляскави купони, с които Лиза продължава да поддържа контакт.

За младото английско семейство, което мечтае за долче вита и пътувания, през 1967 г. живеещата под диктатурата на Франко и много по-сива отколкото днес Барселона е повече от екстравагантен избор. Бащата на Лиза работи в рекламния бизнес и бързо си намира място сред тогавашното висше общество. Лиза е 4-годишна, когато идилията се сгромолясва. Един ден майка й се прибира от пазар и установява, че баща й е избягал с друга жена. Майка й, която е треньор по плуване, едва успява да изхранва дъщеря си и себе си и въпреки това отказва да се върне в Англия. В продължение на година приятелско семейство се грижи за Лиза заедно със собствените си деца. През следващите години с майка й сменят десетки квартири. „В училище бях единственото дете без баща, без кола и без дънки“, спомня си Лиза, която тогава си играе повече с бездомните кучета, отколкото с другите деца. Тя започва да печели стипендии за добър успех. Дава уроци по английски, работи като модел за продуктите за коса на „Лореал“. Като начин да спаси ефимерната си връзка с мечтания охолен живот майка й редовно се абонира за британския „Вог“. Със съчинение за пътуване 16-годишната Лиза печели конкурс на списанието, което й осигурява една година стаж в централата в Лондон. През юни

1985 г. тя започва първо като коректор, след това и като помощник-редактор. Главният графичен дизайнер веднага харесва интелигентното момиче, което няма много общо с модната индустрия. С негова помощ Лиза получава достъп до най-доброто от света на културата, изкуството, операта, светския живот. Когато в редакцията пристига Ана Уинтур, покровителят на Лиза си подава оставката, но препоръчва момичето за освободеното място. Тя си спомня мантрата на амбициозната си шефка: „Дай ми красиви мечти, не искам нищо потискащо“. Когато обаче й предлагат да замине за Милано, за да напише книга за италианския артист и дизайнер Пиеро Форнасети, тя изненадващо за познатите си приема. Личният асистент на Мик Джагър изпраща бялата му лимузина, за да я откара на летището. Скоро след това Форнасети внезапно умира и всичко пропада. Въпреки добрите отношения Ана Уинтур не й предлага да се върне. За сметка на това Лиза получава предложение да стане главен моден редактор на испанския „Вог“. И там не се задържа дълго, напуска от любов. През есента на 1988 г. се запознава с помощник-фотографа Ерик Аджани, брат на френската легенда Изабел Аджани. Лиза заминава с него за Париж, където си издейства „идеалната работа – кореспондент за изданията на „Конде Наст“. Десет години по-големия Ерик в книгата си тя описва като „бивш бисексуален, бивш пристрастен към хероина, бивш затворник“. Въпреки това съвместният им живот е изненадващо домошарски.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР