Мама Лиза

Как най-младата модна редакторка в историята на „Вог“ замени първия ред на модните ревюта в Париж за колиба без вода и ток в Гана? Лиза Ловат-Смит пред EVA в Мадрид

Ивайло Харалампиев 10 юли 2016

Лиза с четирите й осиновени деца, ноември 2013 г.

Снимка: личен архив

 

След три години на стълбите пред дома си Лиза се запознава с 5-годишното момиченце Сабрина от силно проблемно семейство на арабски емигранти. Почти инстинктивно Лиза решава да я осинови въпреки предупрежденията на всички, че ще си съсипе живота. Собствената й майка една година не й говори. Това е и една от причините да скъса с Ерик Аджани. Травмите от детството на Сабрина я превръщат във все по-проблематичен тийнейджър. Психолог съветва Лиза да я заведе на някоя доброволческа мисия в по-бедна страна, за да преосмисли ценностната си система. Така 34-годишната Лиза за първи път стъпва в Гана. „Разбира се, че избрах най-семплите дрехи от гардероба си, но там установих колко абсурдно изглеждаха дори моите еспадрили с платформа, да не говорим за чантата „Шанел“, която Карл Лагерфелд специално беше поръчал за мен. Скоро установих, че с парите от чифт обувки на Ферагамо мога да издържам шест деца, за да ходят на училище цяла година“, спомня си Лиза. Тя бързо се превръща в „Мама Лиза“ за стоте деца в дома за сираци, в който с дъщеря й помагат. Месецът, прекаран там, е поредна повратна точка в живота й.

Лиза с испанските актриси Роси де Палма и Бибиана Фернандес, февруари 1989 г.
„Дадох си сметка, че когато аз се кача на самолета, съдбата на някои от най-тежките случаи ще бъде решена и те ще умрат. Открих някаква борбеност и решимост в себе си, не можех да обърна гръб на цялата несправедливост към децата, която видях. Моята работа се състоеше най-вече в това да продавам дрехи, а там можех да спасявам животи. Усетих, че съм открила дълго търсения смисъл, моите пари щяха да служат за нещо различно“.

Още първия ден след връщането си от Гана Лиза започва бързо да организира оттеглянето си от лъскавия свят на модата. Почти вманиачена от новата си мисия, тя продава къщата и колата си, изтегля спестяванията си, за да финансира сама фондацията OAfrica, която създава в Гана. Вече е открила, че сиропиталищата там са само параван за трафик на деца, злоупотреби, корупция и насилие. Оказва се, че деветдесет процента от децата не са сираци, просто родителите им предпочитат да ги оставят там, защото не могат да се грижат за тях. Затова новата цел на Лиза е да помогне за затварянето на сиропиталищата. Тя помага директно на семействата, за да могат децата да ходят на училище. 88 от 148 домове за сираци в Гана вече са затворени под влиянието на фондацията й. Всичките й петдесет служители са местни хора, тя лично контролира средствата. И все пак Лиза перфектно познава медийната сила на модата. Затова запазва и някои от опорните точки от „предишния“ си живот в лицето на най-добрите си приятели. Актрисата Виктория Абрил става нейна посланичка във Франция, Роси де Палма – в Испания, Маргерита Мисони – в Италия. Семейство Мисони финансира и закупуването на нов терен за фондацията.

Лиза отдавна е свикнала с болестите, лишенията, заплахите и магиите вуду. Веднъж група нападатели връхлитат през нощта в дома й. Тя се доверява на инстинкта си да ги заговори. Единият насочва към нея „Калашников“ и я пита: „Кажи ми защо искат от мен да те убия“. Тя започва да му обяснява с какво се занимава, той изненадан млъква, а после Лиза чува един от най-големите комплименти в живота си. „Ако те бях познавал като дете, сега нямаше да върша тази работа“, казва й нападателят. Спечеленото време и идването на утрото спасяват Лиза от сигурна смърт. „В началото се страхувах, но се научих да надмогвам страховете си“, казва Лиза в Мадрид. А привидната лекота, с която взема драстични решения в живота си, обяснява с безусловната любов, която човек получава като дете. „Любовта, която майка ми ми даде, роди в мен някаква непоколебима сигурност, че мога да постигна и да се справя с всичко. Всичко в живота ми за мен има много смисъл. Открих собствената си звезда и призвание. Никога няма да забравя, че когато аз като малка имах най-голяма нужда, се намериха хора, които много ми помогнаха. В известен смисъл цял живот съм искала да върна умножена тази човечност и загриженост“.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР