За Калин, Мактуб и любовта

Така се стекоха обстоятелствата, че през 2015 г. животът ме срещна с Калин Терзийски. Появи ми се във фейсбук като предложение за приятел, тъй като имаме много общи познати. Дотогава бях чела само някои негови неща. Аз от ученичка правя опити в писането, обаче никога не съм чувствала увереност в това. И реших да се свържа с този писател и да поискам мнението му. Започнахме да си пишем. Той прочете стиховете, които му изпратих и един ден ми предложи да се видим, за да ми разкаже каква идея му е хрумнала - съвместно четене, при което той да прочете 10 мои стихове, а аз – 10 негови. Много ясно си спомням момента, когато го видях за първи път. Както се казва – любов от пръв поглед.

Така че „Мактуб“ е плод на влюбване! Има я, защото Калин ми вдъхна поетичен живот. Мактуб означа съдба на арабски, или „тъй е писано да стане“, в тази връзка срещата ми с Калин се оказа съдбоносна и за двама ни. Когато го срещнах, той беше светлина. Сега е нещо друго, тъмна бездна може би, макар че и там открих много истини. Трудно ми е да говоря за Калин, въпреки това го правя. С него опознах истинската мистерия на чувствата. Харесвам умни мъже и се уча от тях. Лошото е, че не оправдавам очакванията на другите за това кое е редно и кой е подходящият за мен мъж. Та дори самата аз не мога да си отговоря кой е подходящият за мен, как биха могли другите да знаят! Или съм привлечена, или не съм. Просто е. Сложно го правят измислените моралисти. Между другото, често получавам съвети от хора, чието мнение дълбоко не ме интересува. Но ги приемам с усмивка, защото разбирам потребността им да ми ги дадат.

Калин Терзийски или Кински, както го наричам аз, е и ще остане Голяма любов в моя живот. Влюбих се в таланта му. Той ме защити с името и авторитета си, когато „Мактуб“ излезе. По-късно аз му помогнах, когато пък той имаше нужда. И доколкото той ми позволи, разбира се.
Съвместното ни четене „10 на 10”, което прерасна в проекта „Мактуб“, се състоя на 3 юли – датата, на която е починал Джим Морисън, един от идолите на Калин. Доста дълго време, близо половин година, имахме изцяло работни, платонични отношения. Калин виждаше отвъд привидното, зад обвивката. Затова не се нахвърли върху мен като животно, гладно за плът. Толкова бях потънала в своя филм, че не забелязвах опасностите, които ме дебнат в тази любов.

После връзката ни стана много по-силна и лична. Той дойде у дома и после той си тръгна, между другото броени дни след „онзи“ репортаж, излъчен по Нова телевизия. Относно алкохола Калин може да бъде спасен само от Бог и от себе си. Може да се помага, но не може да се помогне, ако един човек е решил твърдо да върви по пътя си и да учи болезнените си уроци. Затова аз единствено мога да обичам, не да спасявам. Публиката иска жертва и спасител, но всъщност накрая може да се окаже, че спасителят е жертвата.

С Калин се научих да обичам не само заради, но и въпреки. Открих, че дори когато ми е забита кама в сърцето, мога да запазя образа на любимия си чист. Той съхрани стремежа ми да пиша, помогна ми да разгърна способностите си, научи ме да се вслушвам в думите, да усещам тяхната емоция. Но преди всичко Калин Терзийски е мой приятел, а той може да бъде верен приятел! С него мога да се смея до зори и да ме боли коремът от смях. А мога и просто да си помълча, загледана в хоризонта!

За успеха и професията

Като по-млада ходех по тънко въже, със седемсантиметрови токчета при това. Искам да кажа, че обичах да рискувам и вярвах, че винаги има възвръщаемост. Обичам професията си – като изначална идея, като изкуство. Това беше детската ми мечта и нито за миг не се отказах от нея. Но се чувствам смъртно уморена от злобата, от задкулисните игри, от това, че могат да те отричат и отхвърлят просто от завист! Затова пиша. Това е единственият ми начин да оцелея. Успехът ме навести за кратко, когато бях твърде млада, за да зная, че аз цената на успеха не мога да я платя.