Елен се пали бързо и по-скоро ще избухне, ще се ядоса, ще сътвори набързо една драматична кавга, после ще се вземе в ръце, ще премисли, ще се овладее. Докато някой пак не й драсне клечката. Тя обаче така и не пожела да си изкове маска и броня от сарказъм, арогантно презрение или хладна любезност. А те предпазват – ако не от нараняване, то поне колкото да не разберат другите, че си наранен. В повечето случаи обаче, когато се срещаме за интервю или ей така, виждам в нея само колко е чувствителна, забавна, блясъка в очите й и някаква само нейна си лудост, виждам, че може ама много да те разсмее... И да те ядоса де. Обаче е запазила една безценна спонтанност, безценна. Трябва да си голямо дърво, за да не я усетиш в нея, честна дума.

В онзи репортаж, излъчен в „Комбина“ по Нова телевизия, в който наблюдавахме писателя Калин Терзийски да надига шишето с водка пред изумените ни очи и да обяснява за алкохолизма, писателството и колко великолепна е жената до него, тоест Елен Колева, имаше нещо трагично и смешно. Трагично, защото никой не се самоубива с алкохол или каквото и да е, понеже не му плащали достойно. Пък и защото се чувстваш безмълвен и безпомощен, когато виждаш как един толкова талантлив мъж става (отново!) играчка в ръцете на собствените си демони. И смешно, защото в цялата тази мрачна картина Елен, досущ като Йоко Оно, смирено изпълняваше на пиано музикалния фон на терзанията на Терзийски в ролята на, да речем, страдащия Ленън... Ясно осъзнавам, че сме длъжни да кажем колко е ужасно телевизията да си прави рейтинг на гърба на един пиян, болен човек и въобще „Как не ги е срам!“. Как не ги е срам, разбира се, но все пак беше и трагично, и смешно. Освен това, ако човек се алкохолизира тайно в някоя дупка, за да не го гледаме – е ОК. Ако обаче се покаже пиян по свещения телевизор, вече е скандал!

Елен се смее на асоциацията ми с Джон и Йоко, понеже винаги е могла да се погледне отстрани. Въпреки че се смее обаче, все още е ядосана на журналиста, дошъл в дома й с камера и микрофон. Но повече е ядосана на Калин, задето сам го е поканил. „Той не помисли за мен. За това как ще ми се отрази предаването.“ Факт.

Забелязвам три неща – Елен е отслабнала, лицето й е без помен от грим и носи дънки и пуловер. Познавам я от десетина години може би. Тя обича грима, дрехите, силните цветове, обувките на висок ток. Никога не съм я виждала по дънки и пуловер на публично място. И никога не съм я виждала по-красива. „На мен Коклин (незабравимият майстор на грима Димитър Коклин, починал преди няколко години – б.р.) ми е казал, че трябва да се гримирам много, много леко дори за снимки“ – казва ми тя по-късно, докато снимаме корицата. „Невинаги съм го слушала“, добавя. Понеже тя по принцип не обича много-много да слуша когото и да било.

Когато Елен се смее, в нея избликва нещо клоунско. „Аз много приличам на мишка“, подхвърля и прави физиономия на мишка. Хем красива и секси, хем клоунеса – малко актриси притежават тази комбинация.

Много пъти съм се питала защо при всичките й таланти и качества – тя самата ги изброява с известно задоволство: „артистична съм, мога да танцувам, пиша стихове, свиря на пиано“ – не е затрупана с работа, защо не снима и репетира непрекъснато. Беше изключително добра и във филма „Шивачки“, с който се завъртя колелото на кариерата й, и в сериала „Забранена любов“, в танцувалното риалити „ВИП Денс“ и в шоуто „И аз го мога“, но между тези основни генератори на популярност тя можеше да натрупа много повече роли и в киното, и в телевизията, и в театъра. Вместо това Елен натрупа... скандали. Направи го с размах и даде всичко от себе си – скандал около наградата й за най-добра актриса за „Шивачки“, скандал около връзката й с Александър Найденов, притежаващ всички „екстри“ в услуга на скандала – 26 години по-голям от нея, женен и прочие. Скандал около факта, че осъди Модерен театър за неправомерно уволнение. И сега отново скандал около връзката й с Калин Терзийски. Ако теглим чертата – 4 добри попадения срещу 4 скандала. Това е Елен в този момент от живота си. Да видим накъде ще поеме. „Мактуб“ (името на първата й стихосбирка)? На арабски означава съдба. На героинята на този текст идеята, че всичко, което й се случва, е въпрос на съдба, в момента й е много, много близка.

Не ви предлагаме традиционно интервю, нито обикновен портрет. Този материал е по-скоро опит за автопортрет.

Представяме ви Елен такава, каквато е в настоящия момент от живота й, в няколко нейни кратки изповеди. Продължава да е в „мистичния“ си период – чете духовна литература, включително и моя любим Ошо. След като на 13 ноември 2015 г. („черният петък“ за Париж, пък и за целия свят с безпрецедентните терористични атаки) тя направи премиера на стихосбирката си „Мактуб“, поезията се оказа много важна за нея. Пише много, много стихове, почти всеки ден поства нещо ново в профила си във фейсбук. И репетира комедията „Застреляй идиотите!“ (по пиеса на Емил Йотовски, режисьор Рада Абрашева). Елен влиза в ролята на служителка в бюрото по труда. Изключително смирена, възпитана и мила, накрая тя... Не, няма да разказвам повече. Даваме думата на Елен...