Моят начин

Моят път е да откривам, опознавам, изследвам, да падам, да ми e трудно понякога, да се уповавам на Бог, да вярвам в чудеса и синхронност, да се заплитам в сложни житейски казуси, да бъда отхвърляна, но и обичана.

През 2011 г. започнах дълго пътешествие, което продължава и днес. Завърших курс по рейки и направих 10 сеанса по регресивна терапия, което е връщане в минали животи, извършвано чрез хипноза. В курса по рейки в първия рейки център в България при майстор Екатерина Стоянова изкарах две нива, като посещавах редовно и медитациите. Практикувала съм рейки основно върху себе си, но имам ситуация, при която реално изпитах силата на рейки. През 2014 г. кучето ми Тифани беше отровено с антифриз, а в тези случаи шансът за оцеляване е много нисък, тъй като антифризът поразява бъбреците и ги изсушава. Тифани оживя, но остана с един бъбрек. Прибрах си я вкъщи и една седмица се борихме за живота й. Започнах всяка нощ да я лекувам с ръцете си, като концентрирах цялата си енергия, представяйки си как изграждам нов бъбрек. При следващите изследвания лекарите установиха, че освен спасения бъбрек, Тифани има и втори, почти напълно изграден. Тя живя още 8 месеца, но за съжаление почина от инсулт. Най-вероятно отровата беше дала своето отражение върху всички органи!

При регресивната терапия сеансите обикновено продължават от 30 до 40 минути. Сетивата са напълно будни. Цветовете, усещанията – като болка, студ, радост или страх – са много силни! Може дори да усетиш миризма! След това се чувстваш много леко и успокоен. Идеята е да осъзнаеш, да пуснеш, да простиш или да приемеш дадена ситуация. Това е чудесен метод за осъзнаване, освобождение и духовно издигане! Не е приятна, дори е болезнена, но на мен ми подейства оздравително. Минах през това „чистилище“ през 2013 г. и може би ще направя още един курс. Най-важното, което разбрах, е, че няма смърт, че ние не сме жертви и че всяко нещо, което се случва в живота ни, има своя по-висша причина, която може би в момента на случването не разбираме, но по-късно осъзнаваме. И най-важното разбрах: със сигурност не сме тук, за да оправдаваме чуждите очаквания. И със сигурност да обичаме, включително и себе си, е една от най-важните ни задачи. Днес моята молитва гласи: „Господи, благодаря ти за всичко, което ми даваш, което не ми даваш и което ми отнемаш. Искам само това, което ти искаш за мен!“  

Защото ти си прилив на щастие!
Кампари... Удар на камбани!
Желанието безочливо
се настани в пространството
между твоето и моето дихание.
След тази среща плаках много!
Защото знаех, че това ще е любов!
Най-страшната.
Любов – блян!
Любов – лудост!

***
По пътя към себе си вървя.
Понякога скитам.
Друг път се оплитам.
Да постигнеш договорка с друг е лесно.
Но със себе си - не е така!
От другия все пак може да избягаш!
Но от себе си - едва, едва!

***
На толкова неща ме научи!
- да не ревнувам като ограбена стопанка!
- да приема, че всичко е всичко!
-да бъда смела, когато мостовете се рушат!
- да те оставя да бъдеш свободен вълк, скитащ в нощта!
- да казвам истината!
- да живея със себе си и да се харесвам!
- да отстоявам думите и порива на сърцето си!
Ако отново се срещнем, просто ще те обичам!

откъси от стихосбирката „Мактуб“