Каква е неофициалната версия за напускането ти на MAX?

Забавно е, че винаги има официална и неофициална версия. Официалната беше, че ще се прави нов проект в същото издателство, а неофициалната – че избухнаха ужасяващи интриги, които издателите не успяха или не искаха да овладеят. За съжаление, година след като си тръгнах от позицията главен редактор екипът, с който създадохме МАХ, беше разбит. Това е удивителна практика, която наблюдавам почти навсякъде. Когато нещо се получи отлично, всички се хвърляме да го развалим. Сега съм благодарна за отстраняването ми, защото едва ли щях да се занимавам с това, което правя в момента, но тогава не мислех точно така. Когато си бил на висока позиция и останеш без работа, трудно си намираш нова. На всичко отгоре хората постоянно те питат какво работиш в момента и ти започваш да си измисляш. В Англия е правено много сериозно изследване как се отразява слизането от висока позиция на човешката психика, особено при хора, били в управлението на държавата. Не случайно самият Чърчил, който печели войната, а губи на вътрешни избори, изпада в тотален шок. Жена му го успокоява, че всяко зло е за добро, а той казва, че доброто толкова добре се е маскирало, че не може да го види изобщо. В такива моменти човек трябва да запази самообладание и да си преброи приятелите, защото всичко лошо се минава с тях. Една година, докато бях в мрачна пауза, единственото, което правех, беше да гледам сериали. Изобщо не съм подозирала, че ще се занимавам с тях. Просто исках да живея с проблемите и историите на други хора и да не се занимавам с моите.

Винаги подхождам отговорно към работата си, дори ако трябва да продавам картофи, затова когато главният сценарист на „Стъклен дом“ тогава Теодора Маркова ми каза, че събира сценарна група за нов сериал, поисках да мина някакъв тест. Е, минах теста и влязох в групата.

Беше ли стресиращо в началото?

Колегите от „Стъклен дом“, които бяха разработили първоначалната история на „Под прикритие“ и бяха негови главни сценаристи, трябваше да се оттеглят след шестия епизод заради натовареността си по другия сериал. Така останахме трима сценаристи и консултантът Слави Ангелов. Положението беше – или ще се удавим, или ще изплуваме. „Под прикритие“ започна снимки на три готови сценария, което е инфарктно за продукция с подобна постановъчна сложност. Особено в края на сезона, когато довършвах сценариите на диалог сама, имаше доста инфарктни ситуации. Режисьорът Виктор Божинов и актьорите са стояли на терен и са чакали да дойдат страниците, за да почнат снимки. Сигурно не са чакали така и любовно писмо. Тогава се зарекох, че свърши ли сезонът, слизам от влака и си тръгвам.

Като слезе от влака, кое те накара да се качиш отново?

Всъщност обратно ме качи Димитър Митовски. В първия сезон работих с него много добре и въпреки че много хора след това скочиха срещу СИА, вероятно с пълно основание, и досега твърдя, че това е човекът, заради когото не поех в друга посока. Когато се заговори за втори сезон, аз се бях покрила и не му вдигах известно време, защото знаех за какво ме търси. Той ми пусна есемес: „Криеш ли се?“ Отговорих му: „Да, от теб“. Видяхме се и естествено, се оказа, че няма кой да оглави втория сезон. Предложи ми аз да го поема, но понеже ми се стори твърде голяма отговорност, в началото отказах. После започнаха да се спрягат други имена, чужди на проекта. Усещането беше все едно да си дадеш детето да го гледат непознати хора. Тогава се обадих на моя колега Йордан Банков, който също се беше отказал да работи като сценарист след първия сезон, и заедно решихме, че може да се справим.

Ти каза, че за да си добър сценарист, ти трябва и опит. Какъв опит имаше с престъпния свят ти, журналистката от елитно списание и от телевизията?

За да пишеш за престъпници, не е нужно да си престъпник, но срещите с хората от този свят определено помагат. Аз лично съм имала периферен контакт, но ми е бил достатъчен, за да се чувствам по-сигурна в някои от ситуациите, за които пиша. На принципа „Имаш познат, който има познат, който има познат...“ се оказах на една маса с Георги Илиев в „Домби“, където се празнуваше рожден ден. Разбира се, веднага беше уточнено, че работя в телевизията, което трябваше да означава „не е от наш’те“. Като домакин Илиев се държа изключително джентълменски, говорихме за нещата от живота и после нареди да ме приберат с кола. Разбира се, в моята болна глава веднага се развихри сценарий как някой решава да стреля по колата, в която съм аз вместо някой друг, и си тръгнах с такси. Това в кръга на шегата, но и не съвсем, защото година след това него го застреляха.

Защо си тръгна от сериала?

Първо заради сценарната умора, която натрупах. Второ, защото за мен историята беше приключена. Мисля, че колкото и да доиш една крава, тя няма да пусне бензин. Трябва да знаеш кога да спреш. Главният сценарист на „Бригада“ Алексей Сидоров не сложи изцяло точка на историята, но отказа друг сезон въпреки съблазнителните предложения. Самият Сергей Безруков (Саша Белов) отказа да играе, защото всички от бригадата му бяха убити. Продължението в този случай означава да съсипеш легендата, да съсечеш мита. Десет години руснаците се чудиха дали да направят филм продължение. Направиха го, но без главния си актьор и резултатът беше пълен провал. И тъй като не съм продуцент, а сценарист, моята гледна точка винаги ще бъде да спреш, когато трябва. Имах нужда от нова история, не можех да си представя, че „Под прикритие“ ще се „презарежда“ трети път, а те се оказаха пет.