Другата история беше ли свързана с новия проект „Четвърта власт“, оценен като провал след излъчването му?

Това че „Четвърта власт“ бе оценен като провал, се оказа много тъжно. Аз не обичам тази тема, а и не смятам, че някой вече се интересува, но наскоро пак четох някакви легенди около напускането ми на този проект, затова ще уточня. Започнахме да изграждаме фабулата и сюжета на историята в началото на 2012, когато все още нямаше скандали със СРС-та, партия на Бареков, протести и протестърски партии. В същото време журналистиката отдавна не беше обществен глас. По-скоро глас на собствениците на медии, които се слагаха очеизвадно на властта. Колеги завиждаха, че в един сериал можем да кажем много повече, отколкото те чрез материалите си. Започнахме проекта трима сценаристи – аз и колегите ми от „Под прикритие“ 2 Йордан Банков и писателят Емил Андреев. Работихме по чисто криминална история. Тя започваше с трупа на бивша балерина от операта (срещнах такава в един репортаж за елитната проституция за „Клуб М“) и завършваше с изненадващи разкрития, свързани с амбициозен политик и неговите ужасяващи практики да се домогне до властта. Проблемите започнаха с реализирането на проекта. С БНТ като продуцент говорехме на различни езици. Дори да допуснем, че нищо не разбираме от журналистика, по-важно е като сценаристи да разбираме от драматургия. Иначе по тая логика сценарият на „Западното крило“ трябваше да се пише от Клинтън или Буш, а на „Хубава жена“ – от проститутка. В крайна сметка завършихме 12 епизода по договор, които впоследствие бяха пренаписани. Напуснахме „Четвърта власт“, защото не можеш да строиш Вавилонската кула, когато един говори на български, а друг на китайски.

Не мога да кажа, че ми е било приятно. После си дадох сметка, че ако се оставя на гнева, той ще ме затисне и може да минат години преди да се отърся от него. Когато си притиснат до стената, трябва да мислиш бързо и като барон Мюнхаузен сам да се вадиш от блатото. Така в началото на 2013-а се появи идеята за „Връзки“. Имах това заглавие в главата си още докато работех в „Под прикритие“, но не знаех какво да правя с него. Исках да е забавна история, от живота, за да няма кой после да ти каже това е правилно, това е неправилно.

Като си започнала да работиш над историята, не си имала продуцент.

Да, в повечето случаи продуцентът има някаква идея и кани отбор сценаристи да я разработят. Случаят с „Връзки“ е различен. Още повече че през зимата на 2014-а българското сериалопроизводство рязко умря. Дори тв 7 в най-богаташкия си период започна да се замисля къде да инвестира. Покрай добрите сериали се бяха появили и лоши, пазарът се замърси и телевизиите бяха в правото си да не рискуват. Когато нахвърлях историята на „Връзки“, се свързах с Пейо Николов, с когото се познавахме, но никога не ми е хрумвало дори, че ще работим заедно. Той хареса идеята и попита: „Какво се иска, за да стана продуцент?“ Предполагам, че ако е знаел наистина, едва ли щеше да се захване. На практика това е човекът, който спаси сериала със собствени пари, когато тв 7 обяви фалит.

Какво от твоите връзки разказа в сериала?

Нищо конкретно и в същото време доста неща. Историята на семейството във „Връзки“ е вдъхновена от майката на моя близка приятелка. Тя е удивителна жена с два брака, съответно два развода и живее с трети мъж от дълги години. Бях поканена на рожден ден на приятелката ми и цялата фамилия беше там. Когато дойде време за общата им снимка, тази жена застана в центъра, а до нея се нареди първият й мъж, после вторият, третият, сегашните жени на първите двама, както и всички общи деца. Беше като кръстословица, в която връзките се засичаха вертикално и хоризонтално. Всеки буташе другия, за да влезе в кадъра. Това ме порази. Зададох си въпроса какво може да се крие зад любовните истории в тази обща снимка, защото на тази жена със сигурност не й е било лесно да мине от една история в друга и след хиляди драми накрая всички да останат приятели. След тази нощ да опиша идеята на „Връзки“ се оказа страшно лесно.