Разкажи ми за партньорствата си – важно ли е с кого си на екран и как това повлиява желанието ти да ходиш на работа? Възможно ли е да имаш предпочитания към екранен партньор?

То не е въпрос на желание, а на анализ какъв ще бъде крайният резултат от събирането на двама водещи. Двойка водещи се прави след такъв анализ. В него има и психология. Моят късмет е, че винаги съм попадал на хора, с които работата е била удоволствие. Не е тайна, че зад такива партньорства стоят дълги приятелства. С Миа Сантова вече 20 години сме приятели...

Не бяхте ли гаджета?

Не, това е смешно. По-скоро сме се чувствали като брат и сестра. В младежкия период на Нова телевизия аз живях чрез нея и с нея. Минахме през много експерименти, открития, беше време, в което всичко беше позволено, пораснахме заедно с телевизията, тичайки напред към хоризонта, без някой да ни спира и да ни казва къде е границата. Самите ние си поставяхме граници на благоприличие. Давахме си сметка с колко важно нещо сме се захванали и как то рефлектира върху хората. И не можеш да си позволиш да бъдеш хаймана.
Нова е уникална, защото е единствената българска частна телевизия, зачената в салон за аеробика в Дианабад с техника втора ръка, с хора на средна възраст между 20 и 25-27 години, за да стигне до национален телевизионен канал с амбицията да бъде фар в журналистиката...

Как се чувстваш в двойка с Ани Салич?

С Ани се работи много лесно. Със сигурност не е въпрос само на професионализъм, какъвто тя безспорно притежава. А и на характер. Има хора, които биха били добри професионалисти, ако не е техният тежък характер. Когато работиш в отбор, тежкият характер не е нещо, за което човек да си мечтае. С Ани нещата станаха бързо и много лесно.

Правили ли са опити да те примамят в друга телевизия?

И няма нищо лошо в това. Защото то означава, че има пазар за труда ти. Няма по-лошо от това да си заключен само на едно място.

За повече пари би ли се полакомил?

Парите не могат да са единственият претекст да напуснеш едно място и да го замениш с друго. Въпреки че са много важен фактор, те са някаква оценка за това, което правиш, което можеш. В нашия занаят, когато един дюкян затвори, страдат всички. Няма повод за радост, когато медиа затвори врати.

Нееее. От момче това, което истински обичам, което ме зарежда и крепи, е музиката. До ден-днешен музиката има огромно значение за мен. Милиони часове в слушане на музика. Съпреживявахме света чрез музиката, научавахме го. Само един пример ще ти дам – разбрах за апартейда и Нелсън Мандела от рок музиката. Бил съм член на рок банда, даже вокалист. Е, не беше моето призвание. Но и сега като стана сутрин, аз трудно ставам, обичам да се излежавам и първо си пускам музика. Заедно с кафето. Новините си ги преглеждам в телефона.

Тайно ти прегледах библиотеката, отбелязах си какво си струпал на нощното шкафче – и Булгаков, и Марио Варгас Льоса, и Амос Оз... Ама какво препрочиташ?

Разказите на Вазов. И бих дал какво ли не, за да притежавам дори и само една страничка, написана от ръката на Йордан Йовков.

Това, че си лице на национална телевизия, определя ли личния ти стил, Ники? Направи ли те по-суетен?

О, като започнах да водя в началото, ме издокарваха в китайски копринени костюми. Невероятни цветове – зелено, дюлево, доматено. Обикновено саката бяха с един-два номера по-големи. Имах една сива вратовръзка, постоянно вързана и на ластик. Месеци наред карах с нея. Един ден не издържах и я развързах, за да се изглади все пак, а може би и да се изпере. Като я обърнах да я огледам, отзад пишеше БДЖ. А моят стил... Просто се старая публичният ми имидж да съответства на нивото на институцията, която представлявам. И която е инвестирала немалко в мен. Не можеш вечерно време да даваш на хората есенцията от случващото се по света и у нас и да се държиш по лековат начин. Дори и като външен вид. Мисля, че имам око за това, кое е допустимо, благоприлично и кое минава рамките...