Като се ориентира към правото, как си представяше бъдещето си на юрист, дали не като прокурор?

Като всички млади хора, с изключение на избралите специалности като медицина например, нямах идея какво точно ще правя, като завърша. Ама аз така и не завърших, защото се появи телевизията...

И ти се ожени за нея, та досега...

Да, още във втори курс по една обява се явих на конкурс за говорители зад кадър в току-що прохождащата Нова телевизия. Взеха ме – имах добра дикция, приличен правоговор. Така от 1997 година съм в телевизията. Идеята за правото умря малко след това. Стана ми интересно да се навъртам все повече около журналистите, около международните редактори, чиито текстове четях зад кадър. Говорех приличен английски и руски. Шеф на новините тогава беше Лили Попова, която после стана генерален директор на БНТ. Тя ме подтикна, даде ми възможност първо да гледам как работят репортери и журналисти, научих се да работя с компютър...

Помниш ли първата си изява като репортер на събитие?

Най-странното беше, че придружавах колеги от икономическата редакция на разни важни срещи. И когато казваха журналистите да напуснат, аз оставах. Никой не ме познаваше и ме вземаха за човек от някоя институция, но аз получавах информация от първа ръка. Въпреки това разбрах, че икономическите теми не са ми на сърце. Истински добре заплувах във водите на криминалните разследвания. Повече свързано с правото и с цялата ми настройка като човек.

Имаше ли своите кумири в журналистиката?

Израснах с „Всяка неделя“, „Панорама“, „Наблюдател“. Подсъзнателно хората, които ги правеха, са ми влияели – имената са ясни. Това, което наричат олдскул българска телевизионна журналистика, беше на много високо ниво. Дотам, че имам някои съмнения дали ние можем да ги достигнем по отношение на аналитично мислене. Години по-късно, имайки възможност да гледам телевизионни архиви, открих имена като Уолтър Кронкайд, Ед Мъроу, военните кореспонденти, които после са станали най-големите политически анализатори в САЩ, Барбара Уолтърс. Разбрах добрите български телевизионни журналисти от кого са се учили.

Телевизията, в която си избрал да останеш, погрижи ли се за някаква допълнителна квалификация за всички като теб?

Допълнителните обучения бяха в няколко американски телевизии, спонсорирани от Държавния департамент. Не зная с какъв процент от журналистите се получава така, но аз учех журналистиката не като наука, а като занаят. Започнах като чирак... без предварително да искам да се занимавам точно с това.

Намерихме се по неочакван начин, но си допаднахме взаимно.

Кога за първи път стана лице в телевизията, мисля, че беше в сутрешния блок?

Като се явих на конкурса за Нова телевизия, ме посрещна Албена Ивайлова. Тя е човекът, на когото трябва да благодаря за това, с което се занимавам вече почти 20 години. Тя тогава беше шеф на новините в Нова. Аз озвучавах, да речем, малки обяви като „Лея куршум против страх“ и „Заменям кола за двустаен в „Люлин“. Детски етап от правенето на частна телевизия, Нова е била тогава на три години, телевизия дете с всички детски болести. Бедна, но пълна до покрива с млади хора, готови да работят до безкрай заради идеята. Предполагам, че ако сега чуем записи от онова време, и двамата ще умрем от смях. Година по-късно Лили Попова, вече беше шеф на новините, ми каза да се готвя от утре да водя новините. Не мога да си спомня да е имало проби... С хора като Юксел имахме шанса да започнем в частната телевизия, когато тя прохождаше. Оценявам го като прозорец, който се отваря само веднъж, за да ти даде възможност да станеш водещ на новините. В цивилизования свят никой никога няма да ти позволи да водиш централните новини на такава безсрамно млада възраст.

Ти смяташ ли, че това е таванът, който си постигнал в професионалната си реализация? И така ли ще се пенсионираш, като чичко Филипов?

Силно се надявам воденето на новини да не е най-голямото ми постижение. Аз обичам да правя документалистика в най-широк смисъл на думата. Бих искал да насоча повече сили и време към това. А ако българските телевизии се развиват като тези по света, там поколенията са свикнали да остаряват с познати водещи на новините.

Ама аз не напразно споменах Никола Филипов!

Да, имах честта да се запозная с този мъж, много го харесвам. Та ако е рекъл Господ да се остарее в телевизията, аз ще съм последният, който би имал нещо против. Слава Богу, ходя на работа с такова удоволствие, с каквото и в самото начало.